— Едно от задълженията ми в ЗВС беше да карам пленници дотам. Планетата си я бива. Преди не мислех така, но оттогава се случиха толкова много откачени неща, че… На Ларо няма зелен жрец и нямахме времето, нито кораби, за да изпратим експедиция.
Нико скочи и разплиска част от лютивия сос от купата си.
— Тогава аз ще отида. С „Водолей“!
— Почакай… Не е толкова просто — спря го Тасия. — На Ларо има стотици задържани скитници и съм убедена, че всички искат да се приберат у дома. Ще предизвикаш въстание, ако се опиташ да вземеш родителите си.
— Мога поне да ги видя!
— Колкото до това… Там е разположен контингент на ЗВС, за да пази задържаните. Кой знае какво е станало след края на Ханзата?
— Може дори да не знаят за промяната — обади се Роб.
— Е, не можем просто да ги оставим там! — изтъкна Ден. — Представете си каква чудесна пиар кампания ще е. Вместо „Водолей“ построяваме по-голям кораб и изпращаме експедиция, за да освободи отвлечените на Ларо.
Ден се засмя, докато си представяше аплодисментите и наградите, които щеше да получи за изпълнението на подобна операция. Тасия се зачуди дали няма желание да стане говорител, след като дъщеря му се бе отказала.
— Аз ще пилотирам кораба — каза тя. — Познавам колонията достатъчно добре. Ще върнем задържаните на родните им кланове.
— Дори там да има само шепа отегчени войници, ще действаме на сляпо — отбеляза Роб. — Предпочитам да не опитваме подобно нещо, без да се снабдим с най-доброто въоръжение. Твърде много неща може да се объркат.
Ден се замисли.
— След всичко, което двамата направихте за нас, просто трябва да кажете какво ви е нужно и ще го получите.
74.
Рлинда Кет
Рлинда блажено се припичаше под тропическото слънце на Реджак и вдишваше влажния морски въздух.
— Харесва ми да съм министър на търговията. Подобни работни срещи мога да провеждам всеки ден от седмицата. Това място ми харесва повече от Земята. Много по-гостоприемно е.
До нея БиБоб потисна прозявката си. Тя го побутна, за да го разбуди.
— Трябва да отделяш поне малко внимание. Това е важна работа в края на краищата.
— Отделям внимание — промърмори той, без да отваря очи.
Хаким Алаху, тъмнокожият говорител на шепата независими жители на бившата ханзейска колония, седна до тях и каза:
— Понякога просто забравям колко е хубаво.
И почна да преглежда списъка със стоки, натоварени на „Ненаситно любопитство“.
— Би трябвало да имате колонисти от тук чак до следващия Спирален ръкав. Как сте опазили това място в тайна? — Рлинда загледа чернокрилите чайки, които се спускаха да ловят изскачащите над водата риби. Тъмни рифове образуваха лабиринт в плитчините.
— Не е случайно, че не предлагаме туристически услуги. Оставяме всички да си мислят, че сме неприятна планета с много вода и малко суша.
— Няма да издавам тайната — обеща Рлинда.
БиБоб разтърка очи.
— Забрави да споменеш морските чудовища. Снимките на тези страхотии ще прогонят и най-ентусиазирания турист.
— Тукашните медузи са нежни като миди… и също толкова интелигентни — каза Алаху. — Мислете за тях като за гигантски охлюви.
— Охлюви с пипала и черупки колкото къща?
— Буквално — добави Рлинда. Повечето от къщите на Реджак бяха направени от празни черупки на медузи. Всяка гигантска черупка бе достатъчна, за да живее в нея един човек. Семействата събираха няколко черупки и пробиваха дупки, за да свържат помещенията.
Огромните същества се носеха из спокойните води край криволичещия риф и издаваха тихи стенещи звуци. Сиво-сини пипала се подаваха от устата на черупката. Съществата имаха два чифта очи, едните гледаха над повърхността, а другите под водата. Момчета по шорти се качваха на огромните черупки и насочваха медузите.
— Месото им е вкусно, признавам. — Откакто бяха кацнали на Реджак преди два дни, Рлинда бе яла деликатеса приготвен по пет различни начина. Месото на медузите беше изключително скъпо в Спиралния ръкав, но тук беше нещо обикновено.
Реджак и Константин III бяха бизнес партньори, „планети-сестри“. Алаху финансираше някои от търговските дейности на Константин III и доставяше прясна морска храна, каквато скитниците не получаваха често. Но Реджак можеше да предложи много повече от деликатеси. Високите скелетоподобни кули на Компанията се подаваха от съседен риф. Огромни помпи филтрираха богатата на минерали солена вода и извличаха редки съединения и химически катализатори, които не можеха да се открият другаде в Спиралния ръкав.
Самите рифове, постепенно изградени от множество малки коралоподобни същества, носеха голямо богатство от екзотични кристални структури, индустриални абразиви и богати на калций компоненти, които бяха много известни в определени здравни кръгове. Редките перли със сферични включения от идеално прозрачен кристал бяха пословични в Ханзата. Огромни сита събираха боклуците от рифа и го пречистваха. Дори водораслите предлагаха повече от биомаса — те произвеждаха субстанция, подобна на хлорофила, която се използваше в редица медицински изследвания на Ханзата, включително за продължаване на живота.