— Не знам защо Ханзата не ви е управлявала по-изкъсо — подхвърли Рлинда, — но ако подредим нещата както трябва, ще натрупате такова богатство, че ще се чудите къде да го събирате.
— Огледайте се, капитан Кет — отвърна Алаху. — Тук вече е рай. Какво повече можем да искаме? — Недалеч от тях две медузи игриво се галеха с пипалата си. Голи до кръста младежи се бяха качили върху черупките им и се закачаха, сякаш това бе някаква игра.
— Не е ли време да вървим? — попита БиБоб.
Рлинда въздъхна.
— Тръгваме към Илдирийската империя, за да се занимаем с други търговски въпроси, и не мога да измисля оправдание, за да поостана. Имаме крайни срокове и планове за доставки, които трябва да спазим. Благодаря ви, господин Алаху.
Тя стана от удобния шезлонг и подаде ръка.
— Беше чудесно, като втори меден месец.
— Или десети — додаде БиБоб тихо.
— Престани да броиш, бивши ми съпруже. — Тя възвърна деловото си изражение. — Ще включа Реджак в нормалните си търговски обиколки. Сигурна съм, че ще открием нещо, което да ви заинтересува.
— Ще се радваме да се върнете — каза Алаху.
Преговорите минаха невероятно добре. Реджак със своите връзки със скитниците на Константин III беше сред първите откъснали се колонии, присъединили се към новата Конфедерация. Всички се бяха съгласили да го направят — от операторите на Компанията до пастирите на медузи, работниците в рифовите пречиствателни станции и рибарите.
С БиБоб натовариха багажа — главно деликатеси, които бе избрала Рлинда — и излетяха. Рлинда се загледа в осеяния с малки островчета искрящо син океан. Щом достигнаха орбита, повика навигационните карти, за да избере най-добрия курс за Илдира — красиво място, но не толкова приятно като Реджак.
Стресна се, понеже БиБоб изкрещя и удари контролното табло с юмрук.
— Какво ти става, по дяволите?!
А после погледна екрана и видя десет манти да се приближават към тях в бойна формация. „Любопитство“ бе почти на пътя им. Рлинда промени рязко курса и се изтегли настрани.
— Тези определено не са туристи.
Няколко контейнера в товарното се откъснаха от пренатоварването и се удариха с трясък в палубата.
Тя включи предавателя.
— „Ненаситно любопитство“ вика Реджак! Манти на ЗВС идват към вас, не изглеждат приятелски настроени.
До нея БиБоб добави:
— Възможно ли е мълчаливи бойни кораби да изглеждат приятелски?
Алаху явно се бе върнал в административната сграда.
— Манти с пълно въоръжение? Как можем да се бием срещу тях?
— Откъде да знам? Просто… просто се подгответе някак си.
БиБоб блъсна таблото и форсира двигателите.
— Дръж се, канят се да стрелят по нас.
— Тогава да се махаме!
С модифицираните си от скитниците двигатели „Любопитство“ мина покрай идващите крайцери, издигна се и изчезна от системата.
75.
Адмирал Шейла Уилис
Оръжейният офицер на Уилис се бе втренчил в екраните, очите му горяха от нетърпение.
— Адмирале, да открия ли огън? Корабът се изплъзва.
— Естествено, че не. Корабът е търговски. Дори не прилича на скитнически.
— Но… но, адмирале, той ни видя.
— И какво?
— Но… но тогава всички ще разберат, че сме дошли на Реджак. Целият свят.
— Целият свят ще разбере рано или късно. Нали това е цялата идея — да накараме колониите да се изплашат. Дошли сме да възстановим реда и да осигурим властта на Ханзата. Това и смятам да направя. Няма да преследвам някакъв си търговски кораб. Онези на него сигурно вече са се подмокрили от страх.
— Да, адмирале — каза покорно оръжейният офицер.
Бриндъл се приближи до комуникационната станция.
— Този кораб изпрати ли съобщение, преди да напусне?
— Да, сър, съобщение до повърхността. Предупреждение, че идваме.
— Тогава подгответе совалките — нареди Уилис. — По-добре да нахлуем бързо, иначе ще стане каша. — И сега изпитваше същото безпокойство, както когато бе потеглила към Терок. — Тези хора вече са свикнали със ЗВС. Просто ще им напомним, че са обичани членове на едно голямо щастливо семейство.