Погледна хронометъра си и добави:
— Четири часа до съмване. Трябва да действаме бързо. Да се надяваме, че ще имаме още няколко дни, преди да решат да ни нападнат.
81.
Джес Тамблин
След като Джес и Ческа напуснаха Терок, като първо посъветваха краля каква политики да води спрямо клановете, пред тях се разкри целият Спирален ръкав.
Джес се радваше да е само с Ческа, своята съпруга, която беше дала нова дефиниция на любовта им и на съществуването им. Летяха плавно през безбрежния космос, без да се нуждаят от храна или гориво, а само от енергията, която им даваха венталите.
— Вече не сме просто хора, Джес — каза тя. — Нашите действия могат да имат сериозни последствия. В името на Пътеводната звезда, какво ще правим със себе си?
— Преди да започнеш да мислиш за такива неща, нека ти покажа за какво точно говорим — усмихна се той. — Точно какво имаме в нас.
И закара кораба им до мрачен газов гигант, сред чиито облаци бушуваха страховити бури. Ръждивите нишки сякаш бяха вързани на възли. Ческа познаваше този свят — Хафайн, но той коренно се бе променил отпреди месец, когато за последно бе идвала тук.
— Защо сме тук? Мислех, че хидрогите са победени.
— Така е. Ти ги победи.
— Е, с малко помощ от венталите.
Корабът-мехур се спусна в дебелите мъгли и Джес усети ехото на водните същества да прониква през облаците. Знаеше, че Ческа също може да го долови. Венталите откликнаха и се свързаха с енергията в кораба и в клетките на телата им. Макар Хафайн някога да бе хидрогско поселище, в енергията тук не се усещаше зловещ гняв. Дълбокоземните обитатели бяха овладени.
Потъваха надолу и надолу и Джес усети студена тръпка. Обемът на атмосферата на Хафайн бе в пъти по-голям от всяка земна планета, невероятно по-мащабен от всяка област, където скитниците бяха стъпвали. Цялото това пространство навяваше и огромна самота. Никое човешко същество не живееше на тази планета, нямаше скитнически небесни мини, нито селища по разпръснатите луни.
Най-накрая стигнаха куполите и сегментираните сфери, странните срастъци и геометрични свръзки, които оформяха чуждоземния метрополис. Ярко оцветените преплетени форми бяха изработени от хидрогите при плътност, която би смачкала всяка органична материя.
— Всеки от газовите гиганти има множество от тези градове-сфери — каза Джес.
Но този хидрогски град беше празен и мъртъв, унищожен. Куполите се бяха срутили, кристалните стени бяха разядени от венталските корозивни вещества.
Ческа се изненада.
— Венталите ли са сторили това?
— Ние го направихме, като ги доведохме тук.
— Хидрогите ни нападнаха! Те започнаха войната!
— Но конфликтът не е нов и този път те загубиха. Хидрогите все още съществуват, също както венталите не са били напълно избити, когато са били победени предния път. Но балансът определено се е променил. — Корабът-мехур обиколи руините на града-сфера, Джес и Ческа гледаха надолу. — Силата на венталите е достатъчна, за да причини тази катастрофа, и все пак ние двамата имаме силата да правим и други неща. — Той я докосна, усети гъделичкането на кожата й. — Можем да строим, вместо да разбиваме, да създаваме, вместо да рушим.
В мига, в който го каза, бе сигурен, че Ческа усеща възможностите, които се разкриват пред нея.
— Така е, Джес. Откъде да започнем.
Венталският кораб обиколи за последен път града на хидрогите.
— От Плумас, разбира се.
Ледената луна блестеше под звездната светлина, по замръзналата й повърхност искряха светлините на станцията и площадките за кацане. Комуникационните линии на скитниците предаваха съобщения между танкерите, възстановителните екипи и наземните копачи. Джес забеляза, че помпените съоръжения вече са поправени; куполите, площадките и входните помещения бяха ярко осветени. Замръзналата кора показваше следи от усилен трафик. Но знаеше, че под земята водните мини ще изглеждат другояче. Неговата майка — не, поквареният вентал, който бе обладал майка му, — бе причинил големи щети.
Под дебелия километри таван откриха Кейлъб, Уин и Торин Тамблин: тримата надзираваха отрядите инженери, дошли от Оскивъл, които се бореха със строителното и земекопното оборудване. Чичовците на Джес се стреснаха, когато видяха двамата да излизат направо от мътната стена на леда.
— Дойде да огледаш още веднъж бъркотията ли, Джес? — попита Уин.
— Не, дойдох да направя нещо по въпроса.
— Винаги можем да използваме помощта ти. — Кейлъб скръсти ръце и се огледа така, сякаш командва всичко тук. — Трябваше да чуеш как Ден Перони се тюхкаше колко по-добри неща можели да свършат тези инженери, но аз настоях да ги докарам тук.