— Къде е баща ми? — попита Ческа.
— Отиде до Илдира за някакви търговски преговори. Не знам защо предпочете да отиде в Призматичния палат, за да ходи по угощения и празненства, вместо да дойде тук при нас.
Работниците от корабостроителниците поправяха напуканите стени и ги укрепваха с греди от различни сплави, които по принцип бяха предвидени за корабна рамка. Миризмата на изпаренията все още не се бе изчистила от подземния въздух. Част от обезцветените стени бяха изстъргани до огледален блясък.
Джес се вгледа в новите греди. И двамата с Ческа усещаха пукнатините като болка в костите си.
— Тези подпори няма да удържат огромния покрив.
— Само с това разполагаме.
— Можем да ви помогнем. — Джес хвана ръката на Ческа. Всеки път щом се докосваха, получаваше чувството за затворена електрическа верига.
Ческа се обърна към работниците на Плумас.
— Ще трябва да се оправите с оборудването и машините сами, но ние ще помогнем за водата и леда.
Джес вдигна ръце и от пръстите му изскочи енергийна искра.
— Венталите се съгласиха да изпълнят водните молекули, да населят леда и да ни оставят да направим това място такова, каквото трябва да е.
Братята Тамблин се спогледаха разколебани.
— Не каза ли, че венталите ще покварят това място? — попита Уин. — Нашата работа е изпомпването на вода. Не можем да си позволим да е… жива и пълна с енергия.
— Венталите ме увериха, че могат да контролират разпространението си и да се оттеглят, когато приключим. Няма да променят мината, поне по начина, по който промениха мен и Ческа.
— Добре. Ако си сигурен, действай — каза Кейлъб. — Щом ще ни спестиш месеци труд, защо да се оплакваме?
Джес усети как венталите в него събират енергията си. Двамата с Ческа разбраха какво трябва да направят — всеки имаше своя задача. Дори когато пусна ръката й, силата в него не намаля. Приближи до здравия лед на ръба на подземния океан, коленичи върху замръзналия бряг и протегна пръстите си към студеното море. Пипала от венталска енергия се проточиха от него и водата заприлича на картина на художник. Той нарисува завеси от вода, които засияха точно на мястото, където бе насочил енергията.
От дълбините долу, където изкуствените слънца не можеха да проникнат, Джес продължи да извлича нови течения и да размърдва онова, което не бе смущавано от дълго време. Усети пулсиращите живи нематоди, които Карла Тамблин бе контролирала, но примитивните мозъци на съществата не помнеха нищо от атаката. Използва венталските си сетива, но не поквари, нито нарани някое от съществата.
Ческа отиде до най-близката стена, пристисна длан в леда и освободи силата си в замръзналата структура. Ръката й потъна до рамото. Искряща светлина изскочи от дланта й и венталите проникнаха в пукнатините и затвориха дълбоките пролуки с хирургическа прецизност.
Джес привлече още вода от морето и оформи кръпки от нов, чист лед, използваше го като маджун, за да уплътни пробойните, останали от експлозиите на Карла, да подсили пропукания бряг, за да може помпените съоръжения да легнат върху стабилна основа.
Събори подпорните колони от сталактити и призова вода от океана, замрази я в огънати форми, които бяха не само красиви, но и ефективни. После с Ческа загладиха грубите стени и изправиха шахтите, които поддържаха индустриалните асансьори. Вкараха в леда нови накрайници за инсталиране на нови изкуствени слънца.
Братята Тамблин и строителите от Оскивъл трябваше да се дръпнат настрани, за да не бъдат отнесени от бързите промени. Това, което би отнело месеци и огромни човешки усилия, Джес и Ческа свършиха за по-малко от час.
Изпълнени с енергия, двамата се отдръпнаха, за да огледат резултатите. Стените и таванът пулсираха с остатъчна енергия. Уин и Торин стояха зяпнали от почуда и приличаха повече отвсякога на близнаци. Кейлъб гледаше скептично, сякаш очакваше всеки миг нещо да се обърка, независимо колко бляскаво и лъскаво изглежда всичко.
Венталите сякаш не желаеха да напуснат новото си местонахождение. Бяха събрали сила и дори извличаха удоволствие от изпълването на ледената луна.
— Време е да се оттеглите — каза Джес.
Знаем.
Внезапно той усети как енергията се завръща в него. Сиянието напусна стените й колоните, издигна се от дълбините на морето. Замръзналата луна се върна към нормалното си състояние.
Джес въздъхна. Ческа го прегърна и се усмихна.
— Свършихме добра работа днес.
82.
Ден Перони