— Ще отнеме само няколко секунди и сам ще видиш, Съливан — обърна се Табита към него. — Ще съзреш голямата картина, като нас.
Той виждаше тяхната заплененост, тяхната отдаденост, но знаеше, че няма да се опитат да го насилят. Те все още му бяха приятели и нямаше да направят нещо против волята му. Не бяха новопокръстени или фанатици, просто бяха променени.
— Видях достатъчно от голямата картина. Исках да ти благодаря за годините, през които работихме заедно. Невинаги беше лесно.
— Но ни доведе дотук — каза Табита. — Не съжалявам и за миг за това пътуване.
Той ги прегърна непохватно, събра набързо нещата си и отиде да открие капитан Кет и нейното „Ненаситно любопитство“.
84.
Сирикс
Докато бойният кораб на роботите приближаваше Ларо, Сирикс планира нападението си срещу люпилото и растящия му кошер. Тъй като ресурсите му бяха ограничени, щеше да използва нов вид атака. Макар и да бе по-опасно и да рискуваше да загубят, този план напомняше за старите войни — всъщност самата причина, заради която бяха създадени.
Докато навлизаха в орбита, КТ посочи услужливо:
— Свалих цялата налична информация за човешките дейности на Ларо, за техните съоръжения и главни индустриални центрове. Мога да ви дам резюме, ако искате.
— Не ме интересува човешкото селище. Главната ми грижа са кликисите. Ще ги унищожим, както и другите кошери, които открием. Човешкото присъствие не е важно.
Сензорите показаха процъфтяващ кликиски кошер, точно както очакваше Сирикс. Новопостроените куполи и кули се издигаха високо. Работници с най-различно оборудване бяха скупчени край старите руини. Нов транспортал беше издигнат близо до оградените колонисти. Всякаква растителност беше изравнена със земята и Сирикс предположи, че люпилото ще се дели. Другите кошери в Спиралния ръкав правеха същото в подготовката си да се бият помежду си. Сирикс щеше да ги спре, доколкото можеше.
— Защитата им е значителна — каза ПД.
— Както и броят им — добави КТ.
— Готови сме да ги преодолеем — заяви Сирикс. При предишните атаки бе предпочел да действа от безопасно разстояние, с помощта на широкомащабните поразяващи експлозиви, язерните батареи и насочваните бомби с атомни бойни глави. Този път щеше да атакува по земя. Оръжейните складове на корабите бяха пълни с язерни пушки, импулсни бластери, високоволтови зашеметители и раменни ракетомети.
Сирикс раздаде ръчните оръжия на бойните компита и черните роботи. Имаше общо над хиляда робота и почти два пъти повече бойни компита. Бързите совалки бяха преправени, за да могат да се спуснат с по-голяма скорост, да кацнат пред кликиския град и роботите да изскочат настървени за битка. Кошерът не можеше да устои на такава атака.
Сирикс се качи на совалката с ПД и КТ и се понесе към земята.
Макар да знаеше, че двете компита не са лоши бойци, той ги водеше със себе си най-вече за да им покаже ужасната природа на кликиската раса. Надяваше се, че след като видят жестоката битка, ще си представят мащаба на древните войни между роботите и техните създатели. Двете компита обичаха да научават нови неща.
Като дъжд от метеори совалките се спуснаха пред ограденото човешко селище и черните роботи и бойните компита изскочиха от тях, въоръжени с оръжията на ЗВС.
И откриха огън по кликиските цели. Разузнавачи, жътвари и инженери умираха с хиляди. Кликисите пищяха и писукаха, а роботите и компитата вървяха безмълвно напред, много по-бързо, отколкото можеше да реагира умът на кошера.
Високият нов транспортал се изправяше пред кликиския град и Сирикс прецени, че люпилото вероятно е изпратило много от воините си на други планети, за да установят допълнителни кошери и да унищожат вражеските люпила. Насочи се право към сплеснатата постройка, открояваща се сред новопостроените кликиски сгради — люпилото. Това беше основната му цел.
Забеляза без изненада, че оградата около човешкото селище е с кликиска направа. Ужасените хора си бяха направили стълби, за да се качват по оградата, и сега наблюдаваха щурма на черните роботи. Люпилото бе заградило колонистите в добре очертана кошара. Сирикс не разбираше причината. Дали беше само за да не се пречкат, или имаше друга цел? Как хората можеха да бъдат полезни?
Стотици шипести воини се спуснаха напред, някои летяха. Без да се вълнуват за собствената си безопасност, те се хвърлиха върху предните редици на бойните компита, макар да падаха с купища под мощните залпове на ракетометите и язерите.
Но се движеха толкова бързо, че част от тях успяваха да стигнат до бойните компита, блъскаха ги и ги смазваха в черните роботи.