Сирикс се биеше с невиждана ярост. Видя един от извисяващите се дарители и изпрати светкавично електронно съобщение на другарите си и компитата.
— Унищожете дарителя. Това е от първостепенна важност.
По пътя си към добре защитената зала на люпилото металната армия предизвика невиждани опустошения. Четири робота обградиха високия дарител. Стреляха и се хвърляха срещу него, блъскаха го и накрая съществото на черни и сребристи черти се свлече и падна. Велика победа.
ПД и КТ маршируваха до Сирикс и също стреляха, и то доста точно. КТ обърна оптичните си сензори към стената, откъдето безпомощните хора наблюдаваха страховития сблъсък. Думите му смутиха Сирикс.
— Виж, колонистите също имат компита.
Черният робот завъртя плоската си глава и видя сред ужасените хора две компита. Едното беше безличен гувернантски модел, а другото — приятелско компи. Познато приятелско компи. Сирикс спря насред крачка.
— Това е ДД.
85.
Орли Ковиц
— Това е Сирикс — каза ДД и в изкуствения му глас се усети нотка на безпокойство.
От стената Орли наблюдаваше как пълчищата черни роботи скачат от совалките и започват да избиват кликисите. Ужасени от онова, което люпилото смяташе да стори с тях, колонистите бяха подготвили оскъдната си защита, за да прикрият бягството на голяма група хора. Но никой не бе очаквал тази инвазия.
По-рано същия ден Марла Чан и Крим Тайлар — бяха започнали да гледат на себе си като на доведени родители на Орли — събраха дрехи и храна и се подготвиха да изпратят момичето, стига да имаше възможност за бягство. Орли вече беше нагънала синтезаторните си ленти и ги бе натъпкала в раницата си.
И тогава се бяха приземили роботите.
Тя не знаеше да се радва ли, или да крещи. Черните роботи убиваха повече кликиси, отколкото биха успели някога човешките защитници. И все пак именно те бяха избили всички на колонията на Корибус, включително бащата на Орли. Мразеше ги.
— Това е Сирикс — повтори ДД. — Трябва да бягаме.
— Роботите изглеждат доста заети в момента — каза Стайнман. — Нямат време да се занимават с нас.
Сякаш за да го опровергае, Сирикс насочи металната си ръка към оградата и издаде пищящ сигнал. Няколко робота се извърнаха и се обърнаха към селището. С оръжията на ЗВС прогориха огромни дупки в стената.
— Скрийте се! — извика Дейвлин. — Не стрелят право в нас, но очевидно искат да влязат тук.
— Искат да се доберат до нас — изпищя Орли, докато колонистите залягаха зад несигурната барикада.
— И до мен — добави ДД притеснено.
Група черни машини се насочи към оградата; останалите продължиха битката с кликиските воини.
Марла и Крим бяха сформирали групи, за да се защитават срещу врага със събраните оръжия. Но не горяха от желание да открият огън по черните роботи.
— Не ми се ще да хабя муниции — каза Марла.
— На мен пък ми се ще да похабя малко черни роботи — отговори съпругът й.
УР се намеси:
— Трябва да защитя децата. Ако сега е възможността да избягаме, предлагам да се възползваме.
— Повече от възможност е — отсъди Дейвлин. — С тази диверсия можем да изкараме оттук два пъти повече хора, отколкото се надявах. Съберете група и бягайте, докато черните роботи и кликисите се разсейват взаимно.
— Разсейват взаимно? — учуди се Стайнман. — Та те се бият ожесточено.
— Още по-добре — отбеляза Крим. — За коя страна да залагаме?
Маргарет дойде при тях; на лицето й се четеше смайване от неочакваната атака, но и надежда.
— Независимо кой излезе победител, и едните, и другите ще искат да ни унищожат.
— Къде ще отидем? — попита ДД. — Ти ще дойдеш ли с нас?
— Все още не ми е ясно какво ще трябва да направя.
Марла бутна съпруга си.
— Крим, искам да тръгнеш с първата изтегляща се група.
— Няма! Оставам с теб.
— Имахме уговорка. Никой от двама ни няма да е в безопасност. Бегълците в убежището на Дейвлин ще се нуждаят от защита, също както тези хора имат нужда от моята. Някой от нас трябва да оцелее заради Нико — където и да е той.
— Трябваше да хвърляме чоп.
— Вече хвърлих… Ти загуби. А и съм по-добра с пушката.
Крим избухна.
— Не е вярно. Еднакво добри сме.
— Не и днес! Тръгвай с тях. — Тя го целуна, прегърна Орли и се качи по разклатената стълба върху дебелата стена, откъдето стрелците вече започваха да сипят залпове.
Дейвлин хвана тънката ръка на Стайнман и го бутна към Орли, гувернантското компи и децата.
— Заведи ги до пещерите. Кмете Руис, тръгвайте с тях.
— Но как ще излезем, без никой да забележи?
Ракета, пусната от нападащите роботи, срина една от кликиските кули. Постройката се срути бавно и се разсипа на земята.