— Невъзможно е всички да са мъртви. Невъзможно е.
Погледна своя наставник, който кимна одобрително и каза:
— Предавайте на всички честоти.
Гласът му звучеше немощно дори в собствените му уши, но той си напомни, че е губернатор.
— Говори губернаторът на Хирилка Райдек’х. Моля, който чуе това съобщение, да ми отговори.
Странно познат — и оглушителен — глас изтътна от високоговорителите.
Значи името на този, който иска да ме узурпира, е Райдек’х. Дете. — Екранът сякаш избухна в пламъци. Образите се превърнаха в диплещ се огън и се появи лице — Руса’х. — Ти не си истинският губернатор на Хирилка. Върнах се тук, за да включа поданиците си в моята мрежа на тизма, но всички са избягали. Неколцината учени, които погълнах, помогнаха на фероуите съвсем малко.
— Установете източника на предаването — нареди О’нх. — Откъде идва?
— Огнени топки право напред, тал!
— Активирайте всички защити! — Пет пламтящи елипсоида се носеха към тях. — Курс за избягване. Пълно ускорение.
Райдек’х бе пребледнял. Обърна се към бойния си командир.
— Да му отговоря ли? Какво да му кажа?
— Няма какво да кажете, губернаторе. Трябва да бягаме.
Райдек’х се изправи и се опита да събере остатъците от смелостта си.
— Но това е Хирилка! Моята планета! Той е нападнал моите хора!
— И е побъркан губернатор в съюз с фероуите, а ние не можем да направим нищо, освен да те укрием на сигурно място. Това е най-важното сега.
Пламтящите кораби се нахвърлиха върху тях като огромни гюлета. Момчето си спомняше много добре ожесточената битка за слънцето на Хирилка. Щом фероуите можеха да унищожат диамантените бойни кълба на хидрогите, Слънчевият флот нямаше никакъв шанс да им се противопостави.
Лайнерите напуснаха атмосферата на Хирилка. Палубата се наклони от рязката промяна на курса и момчето се блъсна в командната станция. Дори и когато излязоха в космоса, огнените кълба продължаваха да ги гонят.
— Върнете се при мен. — Думите на лудия губернатор бяха като съсъка на огнехвъргачка, но талът не ги послуша.
— Подгответе се да активирате звездните двигатели при първа възможност — каза О’нх. Никой не знаеше дали корабите на фероуите могат да развият огромната скорост, достъпна за илдирийските двигатели. Никой всъщност не знаеше много за тях.
Фероуите скъсиха разстоянието. Пламъците им докоснаха изящните корпуси. Системите се претовариха. Един след друг повредените двигатели се изключиха, но бойните лайнери продължиха напред с малкото останала енергия, встрани от набелязания курс, но все пак напред. Оръжейните офицери от Слънчевия флот изстреляха ракети, енергийни лъчи и експлозиви, но те изобщо не нараниха елементалните кораби.
Райдек’х не виждаше как бойните лайнери биха могли да се измъкнат. Затвори очи и се опита да открие мага-император през връзката на тизма, но макар да бе официален губернатор, той бе едно поколение встрани от най-силните връзки и не можеше да предаде нуждата си.
Младият губернатор видя как тал О’нх смръщва вежди. А после старият командир се обърна към капитана на последния кораб в бойната група:
— Септар Джен’нх, забавете фероуите. Най-важното е да върнем губернатор Райдек’х при мага-император. Той трябва да оцелее.
— Както наредите, тал. Какво да направя?
— Фероуите са различни от хидрогите, но може би техниката на адар Кори’нх ще даде резултат.
Септарът остана безмълвен само за миг. После отсече:
— Да, тал О’нх.
Ярки отражения проблеснаха по изкуственото око на О’нх.
— Нека ви кажа от името на мага-император, че Слънчевият флот няма да забрави делото ви, септар Джен’нх. Изворът на светлината ще ви приветства, а Сагата за седемте слънца няма да остави името ви да потъне във времето.
Без да каже нищо повече, Джен’нх прекъсна връзката. Последният и най-пострадал лайнер се обърна и се устреми към идващите огнени топки. Септарът откри огън с всяко оръжие на борда, но попаденията бяха погълнати без резултат.
— Какво прави? — попита Райдек’х. — Какво може да постигне?
Септар Джен’нх летеше право към челния кораб на фероуите. Губернатор Руса’х изръмжа в екрана:
— Това е безполезно. Тази битка е безполезна. Това…
Но Джен’нх изненада дори лудия губернатор, когато корабът му се устреми право в пламъците. Сблъсъкът разтърси огнения елипсоид. Райдек’х усети изгаряща болка през тизма, когато пламъците изпариха кораба и всички илдирийци на борда му. Фероуите се разпръснаха като искри от разбъркан огън, забавени, объркани.
Това беше достатъчно. Останалите бойни лайнери на О’нх се устремиха напред, активираха звездните двигатели и оставиха фероуите назад.