Зан’нх продължи:
— Дойдох, за да махна тези хора от очите ви. Ще получите планетата си, както сте я оставили.
Воините потъркаха предните си крайници. Зан’нх не отклони поглед от взрените в него фасетъчни очи на дарителите. Защо кликисите не желаеха да оставят хората да си тръгнат?
Зан’нх настоя.
— Ще ме оставите ли да ги отведа? Те не са влизали във война с вас. Също като илдирийците. — Той се надяваше, че кликисите ще предпочетат да не се изправят срещу катерите и бойните лайнери на Слънчевия флот.
Напрегнатото затишие продължи известно време. Люпилото явно обмисляше и преценяваше различните възможности. Най-накрая дарителите вдигнаха сегментираните си крайници и направиха две крачки назад.
— Вземи ги. Махни ги оттук. — Те посочиха към оградата. — Тази планета остава наша.
— Тази планета е ваша — съгласи се Зан’нх. После даде заповед на войниците, които чакаха в катерите, те отвориха вратите на загражденията и отчаяните благодарни хора се втурнаха навън; някои падаха на колене и плачеха, други стискаха ръцете и униформите на илдирийците.
Трябваше да действа бързо.
— Напълнете катерите и закарайте тези хора на бойните лайнери. Трябва да ги отведем с едно пътуване, преди кликисите да са размислили.
Само петдесетина колонисти бяха живи и лесно се побраха на борда на катерите.
Зан’нх тръгна към своя катер, без да изпуска дарителите от поглед, нетърпелив да се махне от Челдре. Беше изпълнил заповедта на мага-император да спаси човешките колонисти, но не се чувстваше особено въодушевен.
89.
Сирикс
Преди черните роботи да успеят да унищожат главните кули на Ларо, от тях се изля огромна вълна кликиски воини. Носеха странните оръжия, които Сирикс бе видял при атаката на Воламор. Можеше ли това да е същият кошер? Кликисите започнаха да прострелват черните роботи, бойните компита и дори своите — косяха наред.
И битката се обърна. Сирикс разбра, че не може да рискува да преследва ДД, нито да продължава да се бие с кликисите. Макар роботите да убиваха по три насекоми за всеки паднал свой, той не можеше да си позволи повече жертви. Налагаше се да отстъпи.
— Към совалките! Обратно в орбита. — Можеше да използва част от останалите си тежкокалибрени оръжия, мощните планетарни язери, за да унищожи тези кликиси или поне да отвори път за бягство на останалите си другари. Все още имаше шансове да постигне победа, макар и на много по-висока цена, отколкото беше очаквал.
Няколко от совалките на ЗВС се бяха повредили от високоскоростното спускане и роботите, които се качиха в тях, не успяха да запалят двигателите. Една от совалките се издигна, залюля се и се разби. Преди оцелелите да успеят да излязат, кликисите се нахвърлиха върху совалката.
Но тъй като много черни роботи бяха загинали, имаше повече функционални совалки, отколкото бяха необходими за оцелелите. Повечето от тях се насочиха нагоре и избягаха от битката, с намерението да изпратят адски огън от небето.
Но люпилото на Ларо им беше подготвило малка изненада.
Докато совалките се връщаха към бойната група в орбита, кликисите нанесоха удар — стотици подобни на кутийки машини се издигнаха от земята.
Като се имаше предвид размерът на вражеските сили, които се събираха с невероятна скорост, люпилото се бе подготвяло за започването на яростна ройна война и Сирикс се бе сблъскал с кошер, много по-подготвен, отколкото бе очаквал. Той заповяда язерите на дреднаута да открият огън по отделните компоненти-кораби на кликисите, но те бяха твърде много и твърде разпръснати.
Издигнаха се в космоса и започнаха да стрелят по корабите на ЗВС като жилещи комари, после се събраха в едно като метални стружки, привлечени от магнит. Индивидуалните части се преплетоха и образуваха конфигурация, която Сирикс разпозна като кликиски кораб-рояк, с достатъчно огнева мощ, за да пробие бронираните корпуси на неговите кораби.
Роботите му бяха срещнали подобен кораб при Сколд, но този кораб-рояк имаше неочаквани възможности. Свързващите се компоненти се разместиха като пъзел, преподредиха се, докато половината от кораба не се превърна в огромно оръдие с достатъчно широко дуло, за да погълне малък астероид. Проблясъци от енергия прескочиха през множеството компоненти, образуваха свръзки и заредиха централното оръжие.
Оръдието засия в оранжево, после изригна със синьо-бял пламък. Гейзер неконтролируема енергия бликна напред и унищожи една от мантите на Сирикс. За две секунди корабът-рояк се завъртя и се насочи към нова цел, докато презареждаше. Преди втората манта да успее да избяга, оръжието стреля и я пръсна на парчета.