Сирикс знаеше, че неговият дреднаут ще е сред главните цели, и нареди:
— Увеличете скоростта на двигателите.
Бойният кораб се спусна на ниска орбита, мина през горните слоеве на атмосферата и се опита да прелети отвъд хоризонта и да избегне атаката на оръдието. В мига, в който достигна сянката на планетата, Сирикс промени курса и се насочи извън системата. Закалените роботи можеха да устоят на силното ускорение. ПД и КТ обаче загубиха равновесие, паднаха и се изтърколиха до една от стените.
Дори и с тази маневра обаче дреднаутът не успя да се измъкне напълно от преследващия го кораб-рояк. Гигантското оръдие изплю деструктивната си енергия, но за щастие тя се разсея по пътя и не можа да изпари дреднаута за секунди. Много от контролните панели на мостика задимяха и угаснаха, но огромният кораб продължи да се движи.
Един от другите кораби се обърна, мина над южния полюс на планетата и откри огън по гигантския кораб-рояк. Многобройните язерни залпове разбиха стотици от корабите-компоненти, но роякът се размести и отново произведе оръдието си — този път дулото сочеше към мантата. Роботският кораб бе унищожен с един изстрел.
Дреднаутът продължи да бяга, докато корабът-рояк преследваше разпръснатите манти и ги унищожаваше една по една. ПД, който се бореше със смазващата сила на ускорението, успя да приседне.
— Този кораб се пожертва заради нас. Защо един робот би направил това?
Все още прикован към палубата, КТ каза със скърцащ глас:
— Неочаквано… и нелогично.
Сирикс не призна жертвата. Всеки черен робот беше уникален и на теория еквивалентен с останалите. Нямаше никакъв смисъл в това някои от тях да се пожертват, за да спасят него — своя водач. Самата идея за такова нещо беше смущаваща, но той не можеше да обръща повече внимание на това аномално поведение. Вместо това изчисли последствията от сблъсъка. Три манти бяха загубени, двигателите на дреднаута бяха повредени. Стотици черни роботи бяха избити.
Като издържаха ускорение далеч отвъд спецификациите на кораба, те се измъкнаха от системата на Ларо. Провалена мисия. Мечтите на Сирикс за велики завоевания се сриваха на прах!
90.
Орли Ковиц
Орли и групата изтощени бегълци тичаха през мръсната кал и изораните полета, далече от пушека и гърма на сблъсъка на роботите с кликисите. Тъй като люпилото се биеше, за да защити кошера си, Орли се съмняваше, че много от съществата са останали наоколо. Бягаш отново, спасяваш се отново, помисли си.
— Знам едно място, където можем да се приютим за почивка — каза господин Стайнман. — Ако не се бавим много, можем да стигнем до убежището на Дейвлин до утре вечер.
Някои от хората започнаха да мърморят — бяха двадесет, включително седем деца и две компита.
— Дори и да стигнем до пещерите, какво ще правим там? — попита Крим Тайлар. — Просто ще се крием ли?
Други от групата споделиха притесненията му.
— Колко време ще оцелеем там без храна и провизии? Няколко дни? Не можем да живеем така.
— Ще живеем за следващия ден — заяви кметът Руис убедено. — А после ще му мислим.
Становището на ДД звучеше оптимистично.
— Стъпка по стъпка. Ако правиш твърде много крачки, можеш да се спънеш. — Той се движеше до гувернантското компи. УР правеше всичко по силите си, за да запази поверените й деца. Понякога тя и ДД носеха по-малките. Възрастните също им помагаха.
Всяка крачка ги отвеждаше по-далече от селището, но навлизаха сред откритите равнини, където кликиските разузнавачи можеха лесно да ги открият.
— Надявам се черните роботи да са нанесли големи щети на кошера — каза ДД. — Няма да е лошо, ако и Сирикс е загинал.
— Надявам се да се избият едни други — процеди Крим. — Това би ме направило щастлив. — После погледна пушката, която носеше Стайнман, и попита:
— Знаеш ли как да си служиш с нея?
— Просто я насочвам и стрелям, нали?
— Ще ми се да бе тренирал повече.
След три часа бърз ход стигнаха до купчина високи камъни, някои огромни колкото къщи. Орли бе напълно изтощена. Ужасени и уморени, децата налягаха на земята, повечето плачеха. Орли се приближи до тях и измъкна синтезаторните си ленти: реши да им изпее приспивна песен. В торбата си откри няколко шоколадчета, разчупи ги на парчета и ги раздаде на децата.
Гувернантката беше впечатлена.
— Благодаря ти, Орли Ковиц.
ДД застана на пост като тенекиен войник, за да пази цялата група. Бегълците вдигаха доста шум, докато се подготвяха за нощта. Стайнман подпря пушката си на скалата и изпука пръсти зад главата си.