— Бих подремнал.
— Има нещо нередно — съобщи ДД. — Улавям необичайни шумове.
Всички чуха някакво дращене сред камъните.
— Това е скапана буболечка! — извика Крим и скочи.
Кликиски разузнавач, по-малък от бронираните воини, но не по-малко смъртоносен, изплува от сенките точно до децата. Те се разпищяха и побягнаха. ДД хвана едно момченце и го понесе.
Кликисът изтрака с назъбените си предни крайници. Стайнман посегна към пушката си, но разузнавачът го блъсна встрани. Крилете му се разпериха със зловещо жужене. Кметът Руис хвърли по насекомото камък, но той отскочи от твърдия му екзоскелет.
Преди кликисът да успее да скочи върху децата, УР застана на пътя му.
— Няма да ги нараниш.
Разузнавачът я блъсна с твърдия си преден крайник. Ударът би смачкал човек, но макар и да потрепери, тя не помръдна. Вместо това сграбчи предните му крайници с ръцете си, огъна ги надолу и хитиновата черупка се пукна. Чудовищният разузнавач подсвирна, стисна ръката на УР с два от ноктестите си израстъци, задърпа, заусуква и накрая я изтръгна. Тя отстъпи, а от разкъсаното място се посипаха хидравлични флуиди и искри. Разузнавачът я блъсна и компито падна.
На Орли й хрумна безумна мисъл. Нямаше какво да губят. Тя напипа синтезаторните ленти и без да мисли, започна да свири една от упражняваните си оригинални мелодии. Музиката се понесе от вложените високоговорители и се издигна зловещо.
Щом чу странните звуци, кликиският разузнавач спря, завъртя глава и потрепери, сякаш търсеше източника им. Стайнман насочи оръжието си и стреля. Изстрелът пръсна главата на насекомото в зелена каша и бронираното тяло падна на земята.
Бегълците помогнаха на УР да се изправи. ДД изглеждаше дори по-разстроен от зашеметената и дезориентирана гувернантката. Гласът му обаче бе изпълнен с насилен оптимизъм, както заради децата, така и заради другото компи.
— Повредата е поправима. Не са засегнати никакви запаметяващи или жизненоважни системи. Всичко ще е наред, УР.
— Браво, Орли — похвали я Руис. Лицето му обаче се бе сгърчило, сякаш всеки момент щеше да повърне. — Интересна форма на защита.
Тя самата не можеше да повярва.
— Стори ми се, че е правилно. Маргарет ми даде идеята.
— Съжалявам, че трябва да ви подканям — намеси се Стайнман, — но се налага да тръгваме. Благодарение на разузнавача люпилото ни видя.
— Просто чудесно — промърмори Крим, който държеше откъснатата ръка на гувернантското компи. — Да се махаме оттук.
91.
Председателят Базил Венцеслас
Въпреки внимателния контрол, който Базил упражняваше върху информацията, хората бяха започнали да си измислят собствени истории и някои дори се бяха опълчили срещу Ханзата. Осъждането й от крал Питър се бе разпространило като горски пожар сред откъсналите се колонии и дори сред някои жалки дисидентски групи, които се бяха появили на Земята.
И това след всичко, което Базил беше направил за тях! Не можеха ли да видят какъв е залогът? Базил се чувстваше като човек, който се мъчи да задържи прилива с голи ръце. Защо човечеството се отказваше от силното ръководство и настояваше да поеме по саморазрушителен курс? Хващаха се за всяко обвинение и вярваха на всеки слух. Заслужаваха да вдигне ръце, да се оттегли от поста си и да наблюдава как тези идиоти политат към собственото си падение.
Но не можеше да го направи. Твърде много държеше на човечеството. Дори никой друг да не виждаше какво трябва да се предприеме, дори всички да отказваха да изпълняват дълга си, той смяташе да спаси човечеството.
Теранският ханзейски съюз беше най-великото правителство, съществувало някога, най-силната и благотворна организация — и все пак всичко това отиваше по дяволите, стига някой да почувстваше малко неудобство. Проклятие! Те отказваха да правят жертви и да се трудят здраво. Ех, ако вложеха толкова усилия, колкото влагаше той! Но не — хората бяха слаби и лесно се влияеха от лъжци й шарлатани, които не знаеха къде всъщност им е мястото — като крал Питър. Понякога Базил губеше надежда, че ще може да промени подобна нагласа. Но той беше председателят на Ханзата и възнамеряваше да оправи нещата независимо дали хората го желаеха, или не. Просто трябваше да работи повече.
Щом чу възмутителните обвинения и записаните признания на Патрик Фицпатрик, Базил веднага изпрати покана на бившия, председател Морийн Фицпатрик, подсилена от няколко стражи, за да е сигурен, че поканата ще бъде приета. Нуждите на Ханзата бяха по-важни от всички уговорки или срещи, които старата Мадам Брадва може да беше планирала.
Морийн Фицпатрик изглеждаше безупречно в гълъбовосивата си рокля и с огърлица от рифови перли. Кожата й беше опъната, косата й леко посребрена, нищо не издаваше истинската й възраст. Без съмнение се бе подложила на скъпоструващите подмладителни процедури с екстракти от редките водорасли на Реджак, както правеше и самият Базил. Не след дълго, ако адмирал Уилис си свършеше работата, доставките от Реджак щяха да станат доста по-евтини…