— Например? — Тонът му издаваше, че не желае да чуе отговора.
— Да речем, начинът, по който подходихте спрямо скитниците, и ембаргото за екти. Според твърденията на Патрик те имат основание да са недоволни. Можехте да решите проблема по-друг начин, да направите някои дребни поправки и да запазите достъпа до звездното гориво. Така Ханзата щеше да остане силна.
— Благодаря ви за съветите. Ще помисля върху тях. — Той вече наистина се накани да я отпрати, но тя не беше свършила.
— Освен това вашите публични караници с крал Питър ви злепоставят. Той се оказа прав за кликиските роботи и бойните компита. Очевидно е, но вие пак не го признавате. Патологично неспособен ли сте да признаете собствените си грешки? Когато кралят говори срещу вас, нормално е хората да му повярват. Нещо повече — тя вдигна пръст, — вие изоставихте колониите на Ханзата, изтеглихте защитните си сили, отказахте да доставите нужните провизии, използвахте ЗВС, за да…
— Благодаря ви. Ще помисля върху това. Можете да вземете виното си за из път.
— Оценявам готовността ви да ме изслушате. — Гласът на Морийн бе пропит със сарказъм.
Базил видя глада в очите й и внезапно всичко му стана ясно. Тя беше чакал, обикалящ около ранено животно. Искаше да заеме мястото му! Искаше отново да е председател. Може би тъкмо тя бе подучила внук си, за да злепостави Базил и да го свали поста му. Да, Морийн Фицпатрик можеше да му създаде доста неприятности.
Щом тя си тръгна, Базил изпрати съобщение на Каин. Тази жена трябваше да бъде наблюдавана внимателно.
92.
Патрик Фицпатрик III
Ветровете на Голген бяха студени като смъртта и Патрик пристъпи, за да ги срещне. Не носеше окови. В крайна сметка къде би могъл да избяга? Чувстваше се изгубен, изоставен, ала колкото и странно да бе, доволен и облекчен. Беше признал престъпленията си, а скитниците щяха да изпълнят своето традиционно — и доста мелодраматично — наказание. Нямаше нужда от повече думи. Не бе очаквал да получи опрощение, макар и да се надяваше Зет да му прости. От друга страна, след като го изкараха на палубата и видя безкрайното небе отдолу, реалността пробуди в него ужас, който виеше с гласа на вихрите в бездната.
Откъдето и да го погледнеше, цялото това приключение си беше глупашка постъпка. Можеше да си остане в имението на баба си. Можеше да заеме синекурна длъжност в ЗВС и да изгради политическа кариера. Както искаше баба му. И макар често да я разочароваше, тя все пак искаше най-доброто за него. Но Патрик бе избягал от старата Мадам Брадва и бе дошъл с яхтата й при Зет.
Е, беше открил момичето, което обичаше. А сега щяха да го накарат да скочи към смъртта си, а прекрасната му любима, която държеше сърцето му, не бе казала нито дума.
Патрик беше пристиснат в ъгъла. Беше късно да бяга, а и нямаше желание. Беше изгорил мостовете зад себе си.
Той вдигна глава. Косата му се вееше пред лицето.
Присви очи и се вгледа напред. Кондензаторните атмосферни полета бяха изключени и палубата беше отворена към празните небеса. Дел Келъм и останалите шефове на мините застанаха пред него.
Борис Гоф се бе върнал от Терок. Бинг Палмър стоеше до Дел Келъм. По лицата им Патрик можеше да разчете гняв, гузност, задоволство и неловкост. Може би в действителност те не желаеха нещата да завършат така. Патрик определено не искаше.
— Мога да направя повече за вас и да изкупя стореното, ако ме оставите да живея — каза той. — Но няма да моля за пощада.
— Законът е закон — отсече Келъм.
Патрик кимна, после заговори за неща, които всъщност не го вълнуваха, но изричането им то успокояваше по странен начин.
— Бих се радвал, ако някой върне кораба на баба ми.
И направи крачка напред, както му бе наредено. Погледна Келъм, който стоеше като истукан. Зет също бе тук, но избягваше погледа му. Как му се искаше да види страдание в изражението й, някакъв проблясък на съжаление! Искаше му се тя да се хвърли към него и да откаже да го пусне. Но знаеше, че това няма да се случи.
— Патрик Фицпатрик III, знаеш защо си тук — каза Келъм с ясен глас.
Патрик пое дълбоко дъх и се вгледа в широката метър пътека, мост към празнотата.
— Така да бъде.
Трябваше да пристъпи напред и доброволно да скочи към дълбините на Голген, макар и да не бе убеден, че ще има смелостта да го стори.
Небето от облаци изглеждаше неспокойно, дори гневно. В ума си Патрик прехвърли грешките, които бе направил, и последиците от тях. Скитниците сигурно разполагаха с начин да го изтикат през ръба, но той нямаше да допусне да изглежда като страхливец, нито да моли за милост. Не и пред Зет. Направи крачка по дъската. Внезапно му се зави свят. С горчивина си помисли, че ще е глупаво, ако падне от пътеката по невнимание.