Пое си дъх и погледна Зет за последно. Лицето й беше бледо, устните й стиснати. Очите й проблясваха, сякаш от сдържани сълзи. Това поне му даде сила. Пътуването му дотук не беше изцяло напразно.
— Приемам наказанието — заяви той. — Знам, че причиних много болка. Затова правя тази съдбовна крачка с надеждата смъртта ми да донесе мир на онези, които съм наранил.
Зет издаде звук, подобен на потиснато ридание. Извърна се настрани и дългата черна коса закри лицето й.
Патрик направи още една крачка по дъската. Застаналият на перилата Келъм изглеждаше потиснат от онова, което се налагаше да стори. Патрик не се сърдеше на бащата на Зет. Водачът на клана беше попаднал в капана на собствените си правила и убеждения.
Патрик прочисти гърлото си.
— Недей да ме мразиш повече, Зет.
Замисли се дали да й каже, че я обича, но въпреки че щеше да е искрен, тя можеше да реши, че това е опит да предизвика съчувствието й. Освен това Зет наистина вярваше, че той заслужава наказанието си, и да признае любовта си сега щеше да е жестоко. Не, нямаше да го направи. Продължи пътя си по дъската. Погледна вляво и вдясно. Небето изглеждаше бездънно. Дел Келъм прехапа устни. Другите небесни миньори изглеждаха неспокойни и напрегнати, сякаш не знаеха дали трябва да празнуват, или да тъжат.
Патрик направи още една крачка. Съзнанието му се замъгли. Още една стъпка. Краят на дъската беше пред него. А после щеше да пада вечно.
Гласът зад него звучеше като песен на ангел.
— Почакай, спри!
Стъпалата му замръзнаха, сякаш магнитно поле ги бе приковало към дъската. Не погледна назад, а се вгледа във вихрещите се облаци, които сякаш го очакваха.
— Почакай! — Беше гласът на Зет. — Добре, ще говоря от негово име. Не го екзекутирай. Няма да се извинявам, но… той съжалява за стореното. Нека изкупи вината си по друг начин. В името на Пътеводната звезда, не мога да гледам как умира!
Коленете на Патрик омекнаха. Ако припаднеше, щеше да падне от ръба.
— Спаси живота му, татко, моля те.
Патрик се обърна и видя Зет да стиска ръката на баща си. Изглеждаше по-красива отвсякога, макар и да я виждаше през сълзи.
— Не бъди упорит, татко. Знаеш, че това е неправилно. Остави го да се върне.
Келъм вдигна ръце.
— Е, добре. Всички чухте. Скитник се застъпи за него. Дръпнете го от дъската. — И с огромно облекчение якият мъж промърмори сякаш на себе си: — Крайно време беше, по дяволите. Колко още очакваше да продължавам с този фарс?
Патрик пристъпи към Зет, а тя го прегърна и го придърпа до себе си. Той се вгледа в бездънните й черни очи.
— Не очаквах да ме защитиш, наистина.
— И не възнамерявах. Реших го в последния миг. — Тя се отдръпна и сложи ръце на кръста си. — Дано да си струва.
Келъм се приближи към тях.
— Знаех си, че ще размисли. — И се ухили на дъщеря си. — Доста време ти отне обаче, достатъчно, за да хванем язва. Кой знае какво си причинила на този млад човек, като го измъчи така!
— Измъчила съм го? Та той беше осъден на смърт! Аз го спасих.
— Не е вярно, скъпа моя — поклати глава Келъм. Патрик премести поглед от Зет към баща й, който изглеждаше доволен от себе си, сякаш ставаше въпрос за някаква шега. Келъм намигна на Патрик.
— О, хайде стига. Просто чаках дъщеря ми да се осъзнае. Бях подготвил скутери с мрежи. Щяха да те хванат, ако паднеш.
Патрик не знаеше дали да прегърне, или да удари водача на клана. Зет се вгледа злобно в баща си, но не пусна младежа.
— Все още си на изпитателен срок, да знаеш.
Патрик не разбра дали говори на него, или на баща си.
93.
Сели
Сели научи много за историята и фолклора от четенето на глас за световните дървета. Седнала сред високите листа, тя редеше история след история, хроника след хроника, и всички те бяха нови за нея. В младежките си години не се бе интересувала много от научните търсения, предпочиташе да играе на гоненица с приятели и да скита в гората. Сега обаче информацията я запленяваше и тя предполагаше, че умът на верданите също смята така.
Сели се вгледа в празното синьо небе. Накъде горе се намираше трънливият дървесен кораб, в който се бе превърнал Бенето, заедно с други осем вердански съда. Когато станеше зелена жрица, щеше да се свързва с него по телевръзката, когато поискаше. Нямаше търпение.
Солимар кръжеше над нея в новия си жужащ и потракващ хвърколет. Тя му махна и той направи пирует във въздуха, за да я впечатли. Обичаше да я вози, а на нея й беше особено приятно да седи зад него с ръце около кръста му, опряла буза в гърба му. Често минаваха през дълбоки падини и Сели знаеше, че той го прави, за да го прегръща по-силно.