Всички дарители, освен един бяха прибрани в кулите. Последният от раираните бе навън, заобиколен от тридесет воини. Извърна гадната си глава и Кларин си помисли, че гледа право във фасетъчните му очи.
Трябваше да успее.
Използва останалата машинна мощ, за да насочи ремората, и откри стрелба с всички оръжия. Съсредоточи се върху дарителя, бъдещето на кошера. Вторична цел. Това огромно насекомо сякаш имаше мишена, нарисувана върху себе си.
Кларин насочи ремората надолу, ускори я с последните остатъци гориво. Така и не видя заревото на взрива.
97.
Рлинда Кет
Рлинда и БиБоб насочиха „Ненаситно любопитство“ към Земята. Съливан Голд беше на борда. Рлинда си тананикаше, за да прикрие притесненията си.
— Ние сме просто независими търговци, които носят стоки на Земята. Няма нужда да ни обръщате голямо внимание.
През последните няколко седмици всички търговски кораби на Конфедерацията бяха положили сериозни усилия да разпространят посланието на крал Питър и записаното признание на Патрик Фицпатрик. Съобщението се предаваше от релейни станции и бе стигнало до много места. Щяха да си имат доста неприятности, ако хванеха „Любопитство“ да излъчва тази информация.
По пътя към Земята БиБоб се отби до три колонии, които не се бяха присъединили официално към Конфедерацията. Без да изразяват недоверие към сведенията за извършеното от председателя Венцеслас и генерал Ланиан, местните правителствени представители просто свиваха рамене. Дори новината за нахлуването на ЗВС на Реджак само укрепваше нежеланието им да се отделят от Ханзата.
БиБоб беше потресен. Съливан само въздъхна и поклати глава.
— Няма да ги убедиш. Промили са им мозъците.
— Или са ужасени — отвърна БиБоб.
Рлинда сви рамене.
— Може и да е така, но кралят ни помоли да разпространим думите му, така че ще направим точно това. Аз съм търговският министър на Конфедерацията все пак. Мисля, че трябва да нося значка или нещо подобно.
БиБоб бе настоял да я придружи при това пътуване към Земята, макар Рлинда да имаше колебания по въпроса. Сладкото му лице беше изпълнено с обожание.
— Наистина няма да си покажа носа извън кораба. Ще си трая. Недей да се тревожиш, Рлинда. Обещавам ти, че всичко ще е наред.
— Да съм казала, че се тревожа?
Той я погледна предизвикателно.
— За мен си като отворена книга.
— Ти пък откога четеш книги?
Рлинда сканира каналите за излъчване и попадна на две аматьорски групи, копирали съобщението на краля, след като тя тайно го бе излъчила. Щяха да го разпространят надалеч, преди Ханзата да успее да ги спре. Ханзата можеше да затвори всеки независим предавател почти веднага, но другите звена във веригата щяха да продължават да предават съобщението. Хората щяха да го чуят, не можеше да има съмнение по въпроса; но дали щяха да предприемат действия и да се вдигнат на борба срещу председателя беше друг въпрос…
БиБоб се обади след дълго и неловко мълчание и тя разбра, че се е борил с мислите си, както сега се бореше с думите си.
— Ако ще сме партньори, защо не се оженим пак?
— Вече минахме този урок.
— Но времената се променят. Защо поне не го обмислиш?
Тя го прегърна толкова силно, че той почти потъна в плътта й.
— Чувстваш се несигурен ли? Ти си мой партньор в бизнеса и във… физическите взаимоотношения. Недей да разваляш хубавите неща. Бумащината съсипва всичко.
Съливан излезе от каютата си, разтърка очи, протегна се и се прозя.
— Наближаваме ли?
Рлинда посочи през илюминаторите.
— Голямата синя топка е Земята. Не я ли позна? Можеш ли да видиш дома си оттук?
Съливан беше едновременно разтревожен и нетърпелив.
— Мислех, че ще ме събудите. Трябва ми време, за да се подготвя…
— Спокойно, Голд. Дори не сме влезли в орбита. После ще трябва да се спуснем и да попълним милиони бюрократични формуляри, да минем през охранителните процедури на Ханзата, след което да изчакаме площадка за кацане. Ще имаш време за още една дрямка, преди да стъпим на Земята.
„Ненаситно любопитство“ се промъкна през отломките в космоса и Рлинда избра курс за влизане в орбита. Малко външни кораби търгуваха с Ханзата напоследък и тя очакваше да реализира добра печалба въпреки безбожните тарифи, наложени от председателя.
Съливан плесна с ръце от нетърпение.
— Мога ли да изпратя съобщение на Лидия? Да предупредя семейството си, че идвам?
— Не би трябвало да е проблем. Все още си гражданин на Ханзата, нали?
— Доколкото ми е известно.
Тъй като Съливан й бе дал личните си кодове за достъп, Рлинда успя да се свърже директно и каза: