— Мога да проникна в локалните възли. Жена ти изобщо няма да разбере, че я търсим от космоса. Ще си помисли, че се обажда някоя съседка.
Съливан се ухили.
— Значи ще я изненадам приятно.
— Откога си женен? — попита БиБоб.
— Толкова много години са, че не мога да ги преброя.
Рлинда изсумтя:
— Е, чак пък от толкова.
Съливан се усмихна и каза:
— Четиридесет и две и половина.
Докато БиБоб установяваше връзката и усилваше сигнала, Рлинда завъртя стола си към Съливан.
— Сигурен ли си, че не искаш да направим някакво велико изявление? Да накараме Ханзата да те посрещне с оркестър? Сигурно ще е голяма новина, че се връщаш вкъщи.
БиБоб почти се задави.
— Рлинда! Не бива да се набиваме на очи!
— Не казах, че трябва да уведомим всички, че ти си на борда. Всъщност що не се скриеш в товарното отделение с надпис „Токсични отпадъци“?
— Това е първото място, което ще проверят.
— Не искам комитет по посрещането — каза Съливан. — Не обичам да разбунвам духовете. Просто ме оставете да сляза кротко и да се видя със семейството си. Новинарските мрежи ще научат рано или късно, но нека ми остане малко време, за да се видя с жена си.
— Както кажеш.
Отначало Лидия естествено бе изненадана, след това развълнувана и леко раздразнена:
— Ей, обади се най-после! Значи не си пукнал? Ханзата съобщи, че комбайнът ви е унищожен и няма оцелели. — Каза го толкова сърдито, че очевидно се преструваше.
Съливан се приведе толкова близо до екрана, че Рлинда си помисли, че ще си удари носа.
— Не получи ли писмата ми? Накарах зеления жрец да ги изпрати. Значи не знаеш, че бяхме спасени, когато хидрогите разрушиха небесната мина?
— Не съм получавала никакви писма, но чух новините. И чаках всеки ден да си дойдеш. — Усмихна се. — Пак не си се обръснал.
— А ти изглеждаш чудесно.
— Ласкателствата ти означават, че криеш нещо.
— Означават, че ми липсваше. Корабът ни се спуска към космодрума до Дворцовия квартал. Не се ли радваш, че си идвам?
— Радвам се, разбира се. И не само заради милите ти думи. Тъкмо ще ми помогнеш — знаеш ли колко работа ми се е събрала.
— Значи ще дойдеш да ме посрещнеш?
— Ще докарам цялото семейство. — Лидия го гледаше с обич. — Виж, трябва да свършваме, иначе няма да стигнем навреме.
Съливан продължи да гледа празния екран, после примигна и се обърна към Рлинда и БиБоб.
— Имам доста голямо семейство.
След два часа спуснаха „Любопитство“ на паважа и отвориха люковете към свежия познат въздух на Земята. БиБоб подложи лице на ветреца.
— О, как ухае!
— Време е да се скриеш в товарното отделение. Ще го запечатам.
Докато Съливан събираше личните си вещи и наградите от мага-император, служителите на Ханзата излъчиха списък с новите си охранителни мерки.
Рлинда се заслуша и лицето й пребледня:
— По дяволите, БиБоб, ела в кабината.
— Какво има?
— Тия глупаци идват със скенери, за да прегледат всички товарни отделения, включително онези със запечатаните контейнери. Ще те намерят, където и да се скриеш.
— Какво да правя?
— Тръгваш със Съливан. Току-що са задържали кораб, пълен с контрабандни стоки, в Зона Б и се извиняват за „закъснението“. Разкарайте си задниците, не привличайте внимание и изчакайте да ви кажа, че всичко е наред.
БиБоб тръгна към разпънатата рампа след Съливан, но спря, обърна се и бързо целуна Рлинда по бузата. После изтича сред суматохата в зоната за кацане.
Рлинда седна, попълни необходимите формуляри и изчака търговските инспектори, които дойдоха с час закъснение. Беше истинска досада.
— При толкова оплаквания, че има нужда от материали, председателят определено не улеснява нещата за честните търговци.
Двамата представители на Ханзата прегледаха товарителницата й, докато отряд яки стражи обхождаха кораба със скенери. Рлинда им бе оставила да открият някои достатъчно скъпи контрабандни стоки, за да спрат да търсят нещо по-подозрително. Определено не искаше да се ровят в корабния дневник, където щяха да забележат споменаването на БиБоб.
Накрая търговските представители предложиха да купят стоките, които предлагаше, и назоваха цената. Рлинда поиска по-висока, но я отрязаха.
— Това е стандартната цена, капитан Кет, и толкова ни е позволено да предложим. В тези тежки времена председателят направи някои реформи в търговията. Предположихме, че сте наясно с това, когато кацнахте.
Вторият представител я изгледа студено.
— Оторизирани сме да задържим целия ви товар, ако откажете да се съгласите.
— Май никой не ви посещава повторно, нали? — Не получи отговор и разбра, че трябва да се съгласи. — Добре, но за тази цена не очаквайте да ви помагам с разтоварването.