Архиотецът беше вдъхновяваща фигура, на практика копие на едновремешния Дядо Коледа — и това не бе случайно. Поведението му беше бащинско и благо. Църквата на единството отдавна бе удобна част от живота на Ханзата, като добродушно старо и беззъбо куче. Но това скоро щеше да се промени. Речта на архиотеца през този ден щеше да преследва съвършено друга цел.
Преди около век, когато някогашният председател на Ханзата бе положил основите на Църквата на единството и бе въдворил архиотеца като нейно лице, бяха избрали и символичната си алюзия. В много отношения архиотецът напомняше на Базил на стария крал Фредерик — сътрудничеща марионетка, която за свой късмет не бе твърде умна.
— Готов си за това. — Умишлено не го изрече като въпрос.
— Вярвам, че е така, господин председател.
— Трябва да си уверен в сърцето си. Няма да има втори шанс.
Архиотецът изпъна рамене, за да подсили излъчването си. Винаги беше добър в представленията.
— Бях наставляван без отдих. Знам репликите си и съм наясно с последствията, ако допусна грешка.
Устните му трепнаха, но Базил му се скара:
— Никакви усмивки. Нито сега, нито в близкото бъдеще. И окото ти не трябва да потрепва, докато обясняваш за надвисналата гибел. Когато покажем кадрите с генерал Ланиан при набега на Пим, трябва да си праведно възмутен, разгневен от този нов и ужасяващ враг, пред когото се изправяме. А не да се хилиш като идиот.
Архиотецът кимна послушно, а Базил продължи:
— От днес твоите отговорности ще се увеличат десетократно. Вече не си просто символ, а истинско оръжие в помощ на човечеството.
Подготвена тълпа се бе събрала на площада пред двореца. Обикновено архиотецът говореше от Храма на единството, но Базил бе решил, че Дворецът на шепота е по-добър избор.
— Хайде. Очакват те. С помощника ми ще наблюдаваме оттук.
Зареден с енергия от речта на Базил, архиотецът тръгна с решителна крачка. Превъплътил се напълно в ролята си, той закрачи със самовглъбено достолепие, като се подпираше на тежкия си жезъл.
В същия момент дойде заместник-председателят Каин и застана до Базил. Председателят кимна.
— А, ето те и тебе. Добре. Искам да чуеш думите на архиотеца.
Излязоха на скрития балкон, от който можеха да гледат, без да бъдат забелязани. Публиката се оживи, когато почетната стража мина по платформата, за да разчисти пътя.
— Архиотецът никога не е казвал нищо друго, освен глупави баналности — каза Каин, като погледна към тълпящите се хора.
— Не и днес. Никога вече след този ден.
Брадатият мъж се изкачи по стъпалата на високата платформа и тълпата замлъкна. Архиотецът започна с традиционната молитва, а после добави няколко по-войнолюбиви фрази, които надминаха обичайните „грижете се един за друг и обичайте Бог“.
И с тътнещ глас продължи:
— Няма нищо по-свято от войник, който се сражава за свещена кауза. Ще ви кажа какво трябва да сторим.
Вдигна жезъла си като копиеносец, замахващ с копието си. Публиката вече бе напълно във властта му.
Откакто генерал Ланиан се бе завърнал, Базил бе решил да превърне поражението в нова възможност. Не бе позволил да се редактират ужасните кадри от Пим, дори бе настоял кървавата гибел на войниците да бъде показана в цялата си безмилостност. Имаше и мрачни разкази на спасените колонисти, все още покрити с прах и засъхнала кръв.
Чудовищните кликиси (отначало заснети от камерите на костюмите на войниците) се въртяха безспирно из новинарските мрежи. Всеки, който виждаше кадрите, потреперваше от ужас.
— Тези чудовища са скрито чудо. Точно, от каквото се нуждаем — усмихна се Базил доволно. — Това поставя в нова светлина предполагаемия бунт на крал Питър и неговите злоумишлени думи. Всички ще разпознаят интриганта в Питър и ще се разочароват от него. Кликиската заплаха ще обедини всички граждани.
— Може би ако издигнем друг крал, ще забравят напълно за Питър — предложи Каин. — Кога смяташ да представиш новия кандидат? Кога ще го представиш на мен?
— Когато му дойде времето. В момента имаме нужда от нещо различно. Религията е ключът и засега архиотецът има водеща роля. — Той посочи подиума на площада. — Слушай.
Архиотецът изнесе речта си като истински майстор, изпълни я с огън и страст. Публиката, вече овладяна от страх, бе потънала в напрегнато мълчание.
— Видяхте заснетите филми, чухте войниците и заселниците. Тези същества ни нападнаха, откраднаха световете, които сме колонизирали с толкова труд. Наричат се кликиси. — Той вдигна юмрука си. — Но аз ги наричам демони! Никой вярващ няма нужда от научно обяснение, когато отговорът е толкова очевиден.