— Твърде често съм се разбивал за човек на моята възраст.
— Повечето хора се разбиват само веднъж.
„Оскивъл“ стенеше и скърцаше — металната обшивка изстиваше. Противопожарната пяна съскаше и бавно попиваше в сухата земя. Извън това нощта на Ларо беше тиха и зловеща.
— То пък едно спасение — промърмори Тасия в сгъстяващия се мрак.
— Разрушихме корабите, които ни преследваха — отвърна Нико. — Така че може би буболечките не знаят къде да ни открият.
Лицето на Роб бе угрижено.
— Трябва да наблюдаваме периметъра.
— Имаме оръжия за лична защита. Мисля, че и някои от оръжията на кораба все още работят. Да се надяваме, че пораженията не са тежки.
Тасия се сети, че маякът все още предава, влезе, изключи го, пак слезе и застана до Роб. Прегърна го и двамата се загледаха в нощта.
102.
Джес Тамблин
Венталският им кораб се отдалечаваше от поразения лед и трагичните спомени на Йон 12 — но бе оставил сияйно присъствие на пустия планетоид. Водните същества ги заведоха до многоцветна въртяща се супа от йонизирани газове и разкъсани молекули, мъглявина, осветена от огньовете на новородените близки звезди. Джес вече знаеше, че това е било място на древна битка, където венталите са били разкъсани от хидрогите и фероуите и молекулите им са били разпръснати като кръв сред празнотата.
— Но каква война е било това? — попита Ческа. — Защо сте се били срещу фероуите и хидрогите едновременно?
— Мислех, че фероуите са се обърнали срещу хидрогите — добави Джес.
Фероуите не са съюзници на никого. Те помагат на другите, когато това им изнася, но искат само да разрушават. Нас. Хидрогите. Всичко.
Корабът-мехур се устреми към най-гъстите възли сред изпаренията и молекулите около него проблеснаха. Джес и Ческа използваха заедно уменията си да контролират венталите, за да възстановят разпиляната вода, която някога бе принадлежала на елементалите, и кълбото започна да се разширява. Индивидуалните единици създаваха колективна сила. Колко ли още водни същества бяха разпръснати из студения вакуум? Сребристият кораб попиваше малките капчици, извличаше влага, която можеше да съдържа още вентали. Лекувай, заздравявай, расти и живей. Това бяха идеите и принципите, които не възприемаха нито хидрогите, нито хаотичните фероуи.
Джес усети как го изпълва разцъфтяващо задоволство. Ческа притисна пръсти към гъвкавата мембрана, наблюдаваше и докосваше венталите, докато те възкръсваха. Посещението на Йон 12 беше живо напомняне за атаката на роботите, за гибелта на всички скитници там и за това как тя самата за малко не бе загинала. Сега и двамата се чувстваха живи.
Корабът им продължаваше да лети из мъглявината, нарастваше и абсорбираше хиляди нетърпеливи гласове.
Отново бяхме съединени. Сега трябва да се разпръснем, да се разпространим на много места.
Джес не беше сигурен дали ще успее да намери Нико Чан Тайлар или някои от другите доброволци, които му бяха помагали в разпространението на венталите. Но имаше и друга идея.
— Можем да отидем до Плумас Чичовците ми могат да използват водните танкери на Тамблин, за да разпространят тези вентали от мъглявината.
— Докато ние продължаваме да събираме другите — добави Ческа.
Когато стигнаха на ледената луна, Ческа с изненада откри, че баща й е там. Двамата с Кейлъб Тамблин често работеха заедно, планираха бизнес схеми и се забъркваха в каши. Ден Перони се бе върнал, за да види дали мините вече работят.
Докато ги развеждаше из напълно преобразените подземни зали, усмихнатият Кейлъб обясни:
— С новия лесен достъп до екти и многото планети на Конфедерацията, които ще трябва да обслужват, търговските кораби ще се нуждаят от вода, кислород и другите странични продукти, които предлагаме.
Пара излизаше от устата му, докато говореше.
— Всеки ден все повече кораби кацат край нашите кладенци, за да напълнят резервоарите си.
След преговорите си е Илдирийската империя Ден бе някак променен. Дори Джес усети разликата, почувства странен резонанс от венталите в кръвта си.
Ческа попита баща си за настъпилата с него промяна. Ден не отговори на повечето въпроси, но очите му не спираха да греят.
— Всичко е различно сега! Има един зелен жрец на Илдира… Инженерите на Ханзата — всички са променени, нещо като еволюция е. Открили са нов начин на мислене и ми го показаха.
Макар да носеше само лека жилетка и риза в подземната зала, не изглеждаше да му е студено. Въпреки че не бе просмукан с енергията на венталите, Ден явно можеше да усети елементалните създания, да чуе мислите им по начин, който изненада Джес.