Сирикс повика ПД и КТ на мостика. Предвиждаше, че това ще се окаже интересно.
Накрая скитникът достигна мрачна звездна система, осветявана от кафяво джудже.
— Сензорите не откриват обитаеми за биологични видове планети в този сектор — съобщи Илкот. — Топлинното излъчване на звездата е недостатъчно.
— Сканирай пак. Търси индустриална дейност. Изкуствени бази, сателити, трафик на други кораби.
Сирикс не можеше да намери разумна причина хората да дойдат на подобно неприветливо за биологичните форми място, освен ако не смятаха да скрият съоръженията си. Беше сигурен, че предишното му заключение е вярно: товарният кораб ги бе довел до по-голям склад за гориво. Нареди на корабите да се сгъстят и да изчакат извън системата на джуджето, докато скитникът намали скоростта, спре и разкрие скривалището си.
Илкот докладва:
— Намерихме малко съоръжение, основно изкуствено, направено от обработен метал. Има висока термална сигнатура. Носещият астероид е по-малко от половин километър в диаметър.
— Това е депо за гориво — заключи Сирикс. — Скитниците не биха искали някой друг да знае местоположението на това съоръжение. Приближете се предпазливо, поддържайте комуникационна тишина и минимизирайте мощността на двигателите.
Товарният кораб се закачи за малкото астероидно депо и изключи двигателите си, но Сирикс даде заповед на роботите да изчакат цял час, за да е сигурен, че хората в депото ще се почувстват в безопасност. Корабите на роботите се плъзнаха безшумно напред, готови да открият огън.
— Скитниците обикновено имат малко защитни оръжия — каза Сирикс. — Предпочитат да се крият, вместо да се бият. Трябва да ги обкръжим и да ги пленим, но без да рискуваме загубата на кораби или материали. Стреляйте внимателно. Не искаме да унищожим, а следователно и да похабим звездното гориво.
— Или оръжията си — допълни ПД.
Двигателите се включиха и тласнаха откраднатите от ЗВС кораби към целта им. Преди стреснатите скитници да успеят да направят нещо друго, освен да изпратят възмутено запитване, черните роботи ги бяха победили. Хората дори не се опитаха да избягат.
Сирикс огледа базата, която не беше нищо повече от скала с куполи и спомагателни контейнери, заварени върху повърхността. Видя площадки за кацане за шест товарни кораба. Огромните резервоари за екти бяха почти пълни, готови за разпространение сред скитническите съоръжения и човешките колонии, а може би дори и до Илдирийската империя. На четири от площадките бяха кацнали малки кораби.
— Единадесет форми на живот — определи Илкот. — Никакви съществени защити.
ПД и КТ предложиха да помогнат, но Сирикс сам пое контрола на оръжейните системи на дреднаута. Без да излъчва ненужни предупреждения или заплахи, той разруши животоподдържащите генератори на депото: справи се с язерен изстрел средна мощност.
Експлозията създаде красива картина от огън и светлина, горещи отломки се разпръснаха и отлетяха в космоса. Сирикс се замисли дали да не унищожи и четирите кораба, но реши да не хаби ценните боеприпаси.
Скитниците завиха в досадна какофония по комуникационните честоти:
— Добре, шибани зевесета! Предаваме се. Проклети пирати! Бариморова скала може и да е малко съоръжение, но ние сме членове на Конфедерацията. В името на Пътеводната звезда, настояваме да ни заведете при крал Питър! Земните въоръжени сили нямат право…
Трима други скитници се приближиха към екрана.
— Унищожихте животоподдържащите ни системи. Няма да оцелеем дълго…
Сирикс отвори канал и им позволи да видя черната му ъгловата глава.
— Така е, няма да оцелеете дълго. И изобщо не се интересуваме, че се предавате.
Прекъсна връзката и изпрати отряд роботи към депото. Роботите нямаха нужда от атмосфера или площадки за кацане. Просто изскочиха от отворените люкове на корабите и се понесоха към малкото въртящо се съоръжение. Така трябваше да се водят битките.
Хората се бяха барикадирали вътре, но роботите пробиха корпуса и изпуснаха въздуха, с което предизвикаха декомпресия. Атмосферата избликна в космоса като кръв от срязана артерия. Части от металните стени се огънаха, станали твърде крехки без въздушното налягане. Генераторите се изключиха и светлините в Бариморова скала угаснаха, останаха само червените аварийни.
Роботите влязоха в мрака. Нагласиха сензорите си на инфрачервено и започнаха да търсят хора, които евентуално не бяха загинали при декомпресията. Прочистването беше методично и безмилостно. Освен това беше бавно. Сирикс се включи в клането лично. Тези безпомощни човеци бяха изкупителни жертви за гнева на черните роботи, компенсация за всички загуби, които им бяха нанесени в последните битки с кликисите. За него виковете на последните няколко души, барикадирали се в едно запечатано отделение, бяха еквивалент на музиката, която люпилото толкова много обичаше.