След два часа на Бариморова скала нямаше никакви следи от живот.
Сирикс обходи базата, наслаждаваше се на всеки миг. По пода бяха захвърлени разкъсани тела, стените бяха изцапани с кръв. Видя слаб младеж с червен шал и пилотска униформа близо до товарния кораб. Другите трупове бяха на три деца, четирима мъже, три жени. Каютите на хората бяха претъпкани с непотребни вещи и безкрайни записи за всекидневния им живот. Сирикс не се интересуваше от подобна неуместна информация.
Черните роботи източиха резервоарите с екти и получиха много повече гориво, отколкото бе носил самотният кораб. Останаха около базата няколко дни и заредиха всички кораби. Сирикс бе наясно колко много кораби е изгубил досега, така че нареди на бойните компита да вземат и тези тук. Можеше да ги използва за примамка, ако се наложеше.
Сирикс бе готов да продължи, макар да се страхуваше, че заразата на расата-създателка се е разпространила прекалено широко, отвъд способността на малката му група да я спре.
Щом необходимото оборудване бе осигурено, той обърна дреднаута и позволи на ПД и КТ да потренират стрелба. Двете компита стреляха по куполите, празните резервоари за звездно гориво и самия астероид. Сирикс им предложи да опитат с високоенергийни залпове и те стреляха, докато от Бариморова скала не остана нищо, освен неразпознаваеми отломки.
После Сирикс нареди на корабите си да поемат на път, доволен от постигнатото.
— Продължаваме… до самия край.
104.
Магът-император Джора’х
Корабите на адар Зан’нх се върнаха от спасителната мисия на император Джора’х с човешките бежанци от Челдре. Следван от Нира и децата й, както и от престолонаследника Даро’х, Джора’х излезе, за да ги посрещне, нетърпелив да научи колко далеч са се разпространили кликисите и колко щети са причинили до момента. Страхуваше се, че ще се изправи пред нова война. Беше ли кликиската раса враг на Илдирийската империя?
С бързи крачки магът-император се спусна по пътеката от Призматичния палат и зачака на площада кацането на кораба на Зан’нх. Бюрократи, наложници, паметители и свещеници-философи го следваха, за да приветстват Слънчевия флот.
На корабните платформи в орбита Табита Хък и екипът й отпразнуваха случая, като пуснаха девет нови бойни лайнера, които да съпроводят спускащия се флагмански кораб. Бързи катери кръжаха около бойните лайнери и изпълняваха сложни маневри. Радостните илдирийци вече бяха разбрали, че адарът е успял в мисията си.
Флагманският кораб кацна върху мозаечната настилка, слънчевите му платна трептяха. Джора’х черпеше сили от близостта на Нира. Осира’х държеше ръката на престолонаследника Даро’х, сякаш си спомняше какво е да бъде отново малко момиче. Децата на Нира със странните си очи и неочакваните си интереси се бяха занимавали с новите „откровения“ на Колкер. Бяха предложили да й покажат, а другите зелени жреци я бяха насърчили да опита, но Нира бе твърде съсредоточена върху задачата да възстанови връзката си с Джора’х и да го напътства.
Рампите на кораба се спуснаха и адар Зан’нх пристъпи навън, следван от няколко висши офицери, униформени войници от Слънчевия флот и накрая групата бежанци, евакуирана от Челдре. Само стотина души. Нира — очакваше да са много повече — си пое дъх и попита:
— Само толкова ли са?
Зан’нх притисна юмрук към гърдите си.
— Минахме през няколко други известни колонии. Някои не бяха населени, други бяха опустошени. На Челдре обаче открихме тези хора, бяха още живи.
— Попаднахте ли на други кликиси? Колко са? — попита Джора’х.
— Наистина са се завърнали с пълна сила. На Челдре тези хора бяха взети в плен. Ако не бяхме пристигнали навреме, кликисите щяха да ги убият.
— Той ни спаси! — извика един от хората зад него.
Зан’нх погледна измъчените бежанци, после баща си.
— Не е… достойно… онова, което кликисите правят на планета след планета.
Нира разпери ръце и викна на бежанците:
— Радваме се, че сте живи. Радваме се, че сте тук.
Хората се запрепъваха по рампата, изпълнени с благодарност. Джора’х се обърна към слугите, които явно бяха въодушевени, че ще има какво да правят, че ще получат заповеди, които да изпълняват.