— Погрижете се да бъдат настанени, да получат нови дрехи, медицински грижи и каквато храна поискат.
Колонистите на Челдре благодариха в хор. Някои едва се държаха на крака, други искаха да изтичат напред и да прегърнат мага-император, но Язра’х го пазеше и никой не посмя да мине покрай нея.
Адарът — гледаше изумените им и облекчени лица — каза тихо:
— Прав бяхте да ме изпратите на тази мисия, господарю. Ако бях тръгнал по-рано, може би щях да спася още хора.
Намерението на Зан’нх не бе да отправя критика, но въпреки всичко Джора’х почувства вина. Беше се поколебал, когато Нира отправи молбата си към Слънчевия флот. Не искаше да губи време или ресурси, за да разрешава проблем, който хората си бяха причинили сами. Трябваше да послуша Нира веднага. Тя бе поискала толкова малко, а Джора’х имаше чувството, че й дължи страшно много. След стореното от илдирийците на хората на Добро, след престъпленията и тайните в продължение на поколения — сега изложени наяве, за негов срам! — не трябваше изобщо да се колебае. Магът-император имаше към хората дълг, който не можеше да бъде изплатен лесно.
Обърна се към Нира и тихо попита:
— Как мога да им помогна най-добре? Дали да останат на Илдира? Или да ги изпратя на Земята? Знаеш, че ще направя всичко, което поискаш от мен.
Лицето на Нира се стегна.
— Не Земята и не Илдира. Тези хора са отишли на Челдре, защото са искали да започнат живота си наново. Искали са дом, който да нарекат свой, и са рискували всичко, за да се присъединят към колонизаторската инициатива на Ханзата.
Осира’х кимна отривисто и стисна ръката на престолонаследника. Седем катера се стрелкаха над главите им в ново акробатично представление.
— Изпрати ги на Добро, тате — каза тя. — Нека се присъединят към човешките заселници там. Нали така, Даро’х? Нека построят колонията, обещана на колонистите на „Бъртън“.
Нира потрепери, но кимна и каза:
— Да, но само ако са съгласни. Това ще помогне раните да заздравеят и ще промени виждането им за теб и всички илдирийци.
Джора’х пое дълбоко дъх.
— Да, раната трябва да заздравее. Може би Добро може да постави ново начало, да стане място, където хората и илдирийците могат да живеят в хармония. Тези колонисти могат да отидат там и да бъдат свободни, обещаваме им цялата подкрепа, която можем да осигурим. Така трябваше да е от самото начало.
Усмивката, която изплува на лицето й, бе искрено щастлива.
— Това е добро начало, Джора’х.
— Освен ако фероуите не дойдат да го разрушат — намеси се Даро’х. Белезите на лицето му изглеждаха зловещо червени под ярката слънчева светлина.
Слугите и бюрократите вече отвеждаха бежанците от Челдре. Джора’х се замисли. Беше планирал този ход от дълго време и вече не можеше да го пренебрегва. Трябваше да овладее неприятната ситуация, преди хората да вземат нещата в свои ръце. За да възстанови доверието, трябваше да направи нещо повече от раздаването на малко земя в Добро на няколко колонисти бежанци. Вековете измами щяха да струват скъпо на илдирийците и вероятно щяха да провалят шансовете им за истински съюз с хората. Налагаше се да поправи нещата, да прокара нови пътища.
— Добро е само първата крачка, но сама по себе си тя не е достатъчна. Знаеш, че не е. Показен жест като този не може да поправи нещата — Той се вгледа в очите на Нира, после хвърли поглед към Осира’х. — Вече си казала на зелените жреци за разплодителната програма, Нира. Споделила си историята си и част от болката, но обяснението не е равносилно на изкупление. Това е нещо, което трябва да направя. Не можем да го пренебрегнем и да се надяваме, че хората ще забравят за случилото си. Няма да стане.
Не се поколеба, тъй като го правеше заради нея. Това, което го изненада, бе чувството, че постъпва правилно.
— Трябва да се срещна с водачите на тези хора и да призная какво са направили илдирийците на човеците през поколенията. Ще се извиня и само тогава ще мога да се надявам да получа някакво опрощение. Ще отида при крал Питър или при председателя Венцеслас — при когото смяташ, че е по-подходящо.
Рлинда Кет и Ден Перони вече му бяха обяснили за странната схизма в човешкото правителство — от една страна, новата Конфедерация, от друга — старият Терански ханзейски съюз. Очевидно Ханзата се бе изолирала, докато Конфедерацията растеше и приемаше нови „касти“ от колонисти и скитници. Джора’х вече се бе срещал с председателя Венцеслас, а и бе прекарал известно време с крал Питър и кралица Естара.
Лицето на Нира засия и магът-император обяви намеренията си:
— Ще отидем на Терок. Това е сърцето и душата на човешката раса. — Прегърна Нира, за да сподели с нея радостта й. — Ще тръгнем възможно най-скоро.