Вместо чудовищни буболечки обаче видя тъмнокож мъж и някакъв старец, следвани от още двама души. Носеха стандартните за колониите комбинезони, малко поизносени. Тъмнокожият бе закрил очи с ръка.
— Не стреляйте!
— Ние сме приятели, по дяволите — изруга старецът. — Какви са тия идиотщини? Пфу! Ние сме бегълци от колонията.
Роб и Нико се спуснаха тичешком от кораба. Тъмнокожият пристъпи напред.
— Аз съм Дейвлин Лотце. Видяхме кораба ви да се разбива, уловихме аварийния ви сигнал и засякохме маяка ви.
Нико се вгледа в един от другите мъже.
— Татко? Татко! — И почти събори Крим Тайлар в порива да го прегърне.
— Нико! Какво правиш тук, по дяволите?
— Спасявам те. Дойдохме да спасим всички скитници на Ларо.
— Но не се получи, както го планирахме — добави Тасия.
— Със сигурност — сухо отбеляза Крим. Лицето му беше пребледняло.
Нико се поколеба, сякаш разбра, че не бива да задава повече въпроси.
Дейвлин заговори ясно и делово:
— Не мисля, че кликисите знаят къде сте, но ще е най-добре да се скрием, преди слънцето да изгрее.
109.
Адмирал Шейла Уилис
Макар председателят Венцеслас да настояваше, че има война, Реджак бе тихо и кротко място и адмирал Уилис се радваше, че е тук. Беше изпълнила мисията си, бе осигурила сериозно военно присъствие и беше доволна, че го е постигнала, без да смущава живота на местните. ЗВС твърде често използваше твърда ръка, когато ситуацията се нуждаеше просто от малко финес.
Хората й бяха построили огромен плаващ остров от преплитащи се сегменти върху множество понтони. Площта на сала предоставяше на ЗВС достатъчно място за казарми и разгръщане на операциите. Когато им потрябваше още място, войниците добавяха допълнителни сегменти, за да разширят изкуствения остров.
Уилис седеше на платформата и гледаше гигантските същества, които отглеждаха местните. След като й омръзна да яде пакетирана храна, бе уредила размяна на провизии с рибарите. Плащаше скъпо, но пък месото на медузите бе чудесно: крехко като печени гъби и на вкус като омар, задушен в масло.
Беше изпратила бърз разузнавателен кораб до Земята, за да извести, че Реджак е овладян. Знаеше, че председателят нетърпеливо очаква вести по въпроса, кога ще бъдат възстановени доставките на редки метали, минерали и водораслови екстракти, но тя все още бе заета с уточняването на операциите и не искаше да поема ангажименти, които не може да изпълни.
Бе заповядала на войниците си да се държат дружелюбно и добросъседски.
— Значи — никакви изцепки! Дръжте се скромно и с уважение.
Някои войници дори бяха успели да завържат приятелства с местните жители. След честите си посещения при Уилис на плаващата й база Хаким Алаху бе приел, че присъствието на ЗВС е неизбежно.
Макар да беше снизходителна обаче, тя не беше глупава. Конрад Бриндъл остана да командва десетте манти в орбита и тя бе изпратила наблюдаващи екипи в екстракционната фабрика на Компанията. Други войници наглеждаха и на смени използваха машините в кораловите кариери.
Нейните манти вече бяха прогонили няколко скитнически кораба, идващи на Реджак като част от обичайните си търговски маршрути. Пилотите скитници задействаха аларми, подхвърляха ругатни и дори стреляха по мантите, преди да избягат. Но повечето бяха безобидни. Е, нямаше начин всички да останат доволни…
Беше нощ, работата бе приключила и Компанията бе осветена само от няколко примигващи локатора; тъмните води бяха спокойни. Двете малки луни на Реджак изпълваха небето със сребрист блясък. Медузите, които никога не спяха, плуваха и мучаха.
Малка експлозия в една от екстракционните кули на Компанията задейства алармите на сала. Войниците на ЗВС се затичаха да проверят, крещяха в комуникаторите си и се оглеждаха за източника на смущението. Уилис скочи от койката си и изхвърча навън.
— Нещо става в екстракционната фабрика, адмирале.
Уилис забърза към моторниците и изкрещя на няколко войници да дойдат с нея.
Всички светлини в Компанията се бяха включили, из извитите тръби и кулите на екстракционния завод пищяха аларми. Пазачите на ЗВС, които се намираха там, крещяха от яд и объркване. Тъй като през комуникатора постъпваха твърде много противоречащи си донесения, Уилис поиска сбит доклад.
— Бунтовници са, адмирале. Не знаем кои са, само ги видяхме да се измъкват.
— Бяха почти голи — добави друг глас. — Само с набедрени препаски или бански. Мисля, че са пастири на медузи.
Уилис стисна зъби и изръмжа: