— Глупави младежи! Не им създават достатъчно работа и се чудят каква глупост да измислят!
Лодката стигна до сградата на Компанията и тя слезе, подуши дима и попита рязко:
— Откъде дойдоха? И как са минали покрай вас? Какво е повредено? Къде зяпахте? Кой беше на пост?
Пазачите не знаеха на кой въпрос да отговорят по-напред. Саботьорите бяха дошли по вода и се бяха изкатерили по стълбовете като маймуни.
Малката експлозия бе изключила една от шестте помпени станции, но щетите не бяха големи. Всъщност пазачите предполагаха, че бомбата е била за отвличане на вниманието. Дежурният патрул, приспан от дружелюбието на местните, не беше проявил достатъчно бдителност.
— Явно имаме проблеми със сигурността. Дадохме на хората от Реджак малко свобода и вижте какво стана. Искам веднага тук екипите на Компанията и инженерите от ЗВС. Колкото по-бързо оправим съоръжението, толкова по-малки ще са щетите от тази вандалщина.
Отнякъде се появи Дрю Вардиан, администраторът на завода. От челото му капеше пот.
— Експлозията не е най-лошото. Знаели са какво правят. Взели са два от рецирксортите… ммм… рециркулаторните сортировачи.
— Това не ми говори нищо, господин Вардиан. Обяснете ми, ако обичате.
— Жизненоважни компоненти, абсолютно необходими… компютърни сензори, които контролират екстракторните и филтриращите системи. Фабриката не може да работи без тях.
— Е, това вече е интересна новина. Откъде тези пакостници са знаели какво да направят?
— Компанията използва за временна работа всеки, който желае да припечели нещо, особено пастири на медузи.
— Значи просто са взели тези части и са отплували? Не можем ли да ги хванем?
— Скутерите им са маневрени, но с малка мощност.
— Свържете ме с лейтенант-командир Бриндъл — нареди Уилис. — Искам висококачествени снимки на района. Осигурете две ремори с прожектори. Отиваме на риболов.
Уилис забрави за симпатиите, които бе хранила към хората на Реджак. Те бяха злоупотребили с доверието й.
Виновниците бяха трима младежи, най-големият още нямаше седемнадесет. Промъкваха се със скутера през каналите на рифа, убедени, че ще останат незабелязани. От високо в небето скенерите на ЗВС бързо уловиха телесната им топлина и топлината на двигателя, дори емисиите от откраднатите рецирксорти.
Двете ремори се спуснаха, включиха ярките си прожектори и осветиха бягащия скутер. Хлапаците вдигнаха ръце и им показаха среден пръст.
Уилис получи координатите от реморите и веднага се отправи натам. Докато моторницата приближаваше ярко осветените момчета, тя погледна през бинокъла и възкликна:
— По дяволите! Спрете ги тия тъпаци!
Но мъжете в кръжащите ремори не можеха да направят нищо, а моторницата на Уилис не можеше да стигне толкова бързо до скутера. Като видяха, че не могат да избягат, непокорните деца бутнаха единия рецирксорт през борда и той потъна в дълбините. След него с плисък потъна и вторият.
— Какво правите? — викна Уилис ядосано. — Знаете ли колко струва това оборудване?
— Колко струва ли? Може би достатъчно, за да ни купи няколко дни свобода.
— Защо да работим, щом пращате всичко на мръсната Ханза? — викна второто момче.
— Доведете водолази — заповяда Уилис на хората си. — Трябва да извадим машините.
Най-малкото от трите момчета сякаш всеки миг щеше да заплаче. Скутерът се разлюля.
— Искахме само да скрием рецирксортите, та да ви дадем урок. Видяхте ли сега какво ни накарахте да направим? Заради вас ги хвърлихме през борда.
— Не е моя вината, че се държите като идиотчета. Не мисля и че са ви подучили родителите ви. Но няма да ви се размине само с два-три шамара. Няколко дни в карцера може и да ви научат да уважавате властта. — И нареди на охраната. — Арестувайте ги и лейтенант-командир Бриндъл да се занимае с тях на главната манта. В килиите на ЗВС може и да оценят колко блага и добронамерена беше окупацията ми. Досега. — Уилис изгледа ядно трите момчета. — Е, вие сте виновни, че ще трябва да обърна дебелия край.
На следващия ден адмирал Уилис повика Хаким Алаху, както и началниците на Компанията, на рифовите кариери и на по-големите производствени обекти. Накара ги да застанат пред нея като наказани деца.
— Край на глупостите. Може и да не харесвате какво прави председателят, но така само го провокирахте. Какво очаквате да се случи, ако се изплюете в лицето му? Късметлии сте, че изпрати мен, а не някой по-лош. — Беше се погрижила да застанат срещу заслепяващата светлина на слънцето. — Не очаквах да ни посрещнете с цветя и бонбони, но смятах, че поне ще се държите разумно. Знаете ли какво доверие ви оказах? Ако някой от другите адмирали бе дошъл тук, досега Реджак щеше да е затворнически лагер. Мислех, че се разбираме. Ще ми обясни ли някой от вас глупостта от миналата нощ?