Дрю Вардиан ядосано изсумтя:
— Глупост? Възможно ли е да не разбирате какво направиха тези младежи? За мен е напълно разбираемо, въпреки че тъкмо аз съм ощетеният.
— Много от хората на Реджак ще ги подкрепят — добави Алаху. — Не можете да очаквате да ни харесва ЗВС да ни тормозят. Вече навредихте на икономиката ни. Знаем, че поне девет търговски кораба са били прогонени от вашите манти.
— Не сте по-добри от пирати — намеси се един от рибарите. — Ние произвеждаме ценни стоки, а вие идвате с бойните си кораби и ни ги крадете.
Уилис вече се ядоса наистина.
— Май нещо бъркате, господине. Не сме изпратили и една доставка към Земята. Всъщност никой не е дошъл да обсъди търговските условия с мен, а вече се оплаквате по темата и дори взривявате един от собствените си заводи. Това изглежда ли ви логично?
Алаху примигна невярващо.
— Да не би да искате да кажете, че смятате да платите за онова, което сте заграбили?
— И на честна цена? — добави човекът на Компанията.
— Казвам ви, господа, че сме изправени пред повратен момент. Принудихте ме да направя избор. Мога или да сключа сделка, или да ви накажа и да превърна планетката ви във военен лагер. Изборът е ваш. Можете ли да държите хората си под контрол? — Тя ги огледа един по един. — Трябва да ви кажа, че този свят ми харесва и ми се иска да запазя естественото му очарование непокътнато. Не възнамерявам да правя драстични промени, освен ако не ме принудите.
Нито Алаху, нито другите представители знаеха как да реагират на предложението.
Уилис въздъхна.
— Виждам, че загубихте ума и дума. Нека да ви нахвърлям няколко нещица за обсъждане. Ще изслушам оплакванията ви и ще направя всичко по силите си, за да опазя мира. Като начало, ще отворя външната търговия със скитниците или с който друг пожелаете, но само за стоки, които не са жизненоважни. Можете да продавате рифовите си перли и морската храна, част от водорасловите екстракти и някои метали. Земните въоръжени сили и Теранският ханзейски съюз обаче ще запазят правото си да получават приоритетно нужните им неща. А Ханзата ще ви плати при добри условия — добави тя. — Тези предложения приемливи ли са?
— Можем да ги приемем — Алаху се спогледа с колегите си. — Може би не с радост, но все е по-добре, отколкото да попаднем във военен лагер.
Тя се обърна към представителя на Компанията.
— Водолазите ни извадиха двата рецирксорта, господин Вардиан. Но ще трябва да си ги почистите, изпитате и инсталирате сами.
— Лесна работа. Не очаквахме дати намерите.
— И аз не очаквах да правя такива неща, но така се случи.
— Адмирале — прекъсна я Алаху. — Как ще накарате Ханзата да ни плати за онова, което просто може да вземе?
— Възложено ми е да отговарям за Реджак и да осигуря сътрудничеството му. Правото как да го направя, е мое. Какъв избор има Ханзата?
110.
Генерал Кърт Ланиан
Идиличният Уск беше приятен, спокоен и уязвим, точно както бе казал председателят. Ланиан смяташе, че дългът му налага да е колкото се може по-безпощаден. Никакво предизвестие, никаква милост, само резултати. Погромът щеше да е добро предупреждение за по-малките и по-слаби колонии. Ланиан трябваше да направи всичко така, че да изглежда максимално ужасяващо. Всъщност да бъде точно такова.
Сигурен бе, че дълго време ще сънува кошмари.
Макар и да не бе възразил, генералът изобщо не харесваше мисията. Председателят Венцеслас прекаляваше, но изпълнението на операцията бе по-малката от двете злини и щеше да позволи на Ланиан да възвърне честта си и увереността, която бе изгубил. При всички случаи това бе за предпочитане пред битка с кликисите.
„Юпитер“ вече се спускаше към беззащитния колониален свят. Архиотецът стоеше на мостика и се взираше в образите на екрана. Той беше мълчалив човек и рядко говореше, освен ако фразите му не бяха внимателно подготвени. Ланиан вече бе виждал листчетата с изказванията му.
— Хората на Уск вече са съгрешили толкова много, че няма възможност за прошка. Единственият смисъл от съществуването им е да послужат за пример. — Архиотецът се подсмихна в бялата си брада. — И ще послужат много добре.
Стотици пълни с войници совалки се спуснаха надолу. Ескадрили ремори прелетяха над разпръснатите селища — бяха заредени с термични бомби и силни експлозиви. Минаха над стопанствата и изпълниха небето с тътен. Спуснаха се над малките търговски градчета, профучаха над овощните градини и картофените ниви; войниците плъзнаха навсякъде.