Ланиан и архиотецът кацнаха с дипломатическата совалка в едно от селищата. Войниците вече събираха колонистите на площада. Ланиан наблюдаваше операцията безмълвно. Вече бе дал заповед на всичките си хора: „Каквото й да правите, не наранявайте зеления жрец. В колонията трябва да има такъв. Председателят иска да е сигурен, че съобщението ще стигне до всички отцепили се светове“.
Реморите засипаха полята, житните силози и оборите с термични бомби. Огънят бързо плъзна из ливадите. Полудели животни се втурнаха, накъдето им видят очите и войниците ги избиваха, за да не ги прегазят. Хората се криеха по таваните и плевните. Войниците използваха зашеметители срещу всеки, който даваше вид, че ще се съпротивлява. Когато беше трудно да хванат колонистите един по един, просто зашеметяваха всички и ги завличаха на корабите, после безцеремонно хвърляха обездвижените тела в главното селище.
Сапьори подпалваха фермите и не позволяваха на плачещите хора да изнесат вещите си. Хвърлиха експлозивни гранати и разрушиха каменните огради. Снайперистите унищожиха овощните градини с лазерните си пушки. Въздухът бе изпълнен с дим.
Довлякоха на площада една полугола зелена жрица. Тя заплака, като видя разрушенията.
— Оставете й фиданката — нареди Ланиан, застанал гордо и глух за подхвърляните обиди, молби и отчаяни викове. Хаосът и паниката грижливо се записваха за по-късно използване от Ханзата.
Архиотецът започна речта си. Всяка дума падаше като удар на брадва.
— Църквата на единството заклеймява хората на Уск! Радикали като вас са гнилоч в обществото ни. Като се обърнахте срещу Земята, подучени от гордостта си, вие извикахте още едно проклятие върху цялата раса. Демонстрирахте слабостта ни и моралните ни недостатъци. Оставихте ни открити за демоните, които идват. — Той вдигна обвиняващо пръст срещу смутената тълпа. Войниците на ЗВС стояха наоколо с оръжия в ръце.
Хората се взираха невярващо. Димни стълбове се издигаха към небето. Фермите им бяха опустошени, овощните градини и насажденията им бяха изпотъпкани и изсечени, стадата им бяха изклани. Зелената жрица стискаше дръвчето си сякаш изпаднала в кататония.
Архиотецът продължи:
— Дори и сега кликисите нападат изолираните ни колонии навсякъде из Спиралния ръкав. Първо те пуснаха злите си черни роботи, а сега дойдоха самите те. И какво следва? Дали не смятат да избият цялото човечество?
Ланиан потисна потреперването си при напомнянето за ненаситните кликиси. Макар и да не повярваха, че чуждоземната раса е демонично проявление, ужасените жители на Уск бяха готови да приемат всичко сред огъня, кръвта и дима.
Един от войниците притича до Ланиан:
— Генерале, току-що приключихме претърсването на местните правителствени сгради. Открихме този запис, може да представлява интерес.
Ланиан пусна записа и видя петимата старейшини на града да седят около маса.
Те радостно обявиха независимостта си от Теранския ханзейски съюз и порицаха Земята, че ги е изоставила в мига на най-голямата им нужда. После обявиха решението си да станат част от Конфедерацията. Стиснал зъби, Ланиан гледаше как мъжете вдигнаха копие на Хартата и го разкъсаха на парчета пред камерите. Старейшините се поздравиха за смелото решение, стиснаха си ръцете и вдигнаха тост „за бъдещето на Уск“.
Когато архиотецът завърши злостната си реч, Ланиан излезе напред. Войниците издигнаха широк екран и той пусна записа пред всички.
— Намерете тези петимата и ги доведете тук.
Войниците грубо си пробиха път през събраните хора и хващаха всеки, който напомняше на някого от членовете на съвета. Щом изкараха водачите отпред, те се развикаха:
— Не можете да постъпвате така с нас! Ние сме суверенен свят, независима колония!
Ланиан им отвърна ядосано:
— Вие сте бунтовници и престъпници. И ще бъдете съдени като такива. — Обърна се към зелената жрица. — Нека всички в Конфедерацията узнаят за случващото се. Крал Питър няма да ви защити. Никого от вас.
— Вие сте прокълнати! — извика архиотецът, лицето му почервеня. — И трябва да страдате заради греховете си. Чрез вашето страдание, чрез прочистването на тази колония може да помогнете на другите да се върнат на пътя на праведността.
Войниците издигнаха пет прости, но зловещи кръста. Архиотецът изиска наказание, внушено от самия Базил Венцеслас.
Селото и фермите горяха, петимата старейшини се гърчеха, разпънати на кръстовете. Оцелелите на Уск тепърва започваха да проумяват какъв ужас ги е сполетял. Зелената жрица едва успяваше да опише какво вижда.