Зад тях насекомите полазиха по падащите кули и започнаха да ги строят наново като мравки след пороен дъжд.
116.
Ден Перони
Бяха в пилотската кабина от дни, на танкер, пълен с венталите от мъглявината, и Ден нито веднъж не позволи на Кейлъб да го ядоса. Никога не бе виждал Ден толкова доволен, щастлив или развълнуван от нещо абстрактно. Особено за философия.
— Винаги съм си мислел, че си сериозен бизнесмен, Ден. Оценяваш основните възможности, предвиждаш печалбите и загубите и определяш ефективни търговски пътища. В името на Пътеводната звезда, нали затова Дел Келъм ти даде да управляваш корабостроителниците на Оскивъл!
— Това не се е променило, но сега разбирам много повече. Разбирам неща, които никога досега не бях виждал. — Ден се усмихна. — И ако изиграя картите си правилно, мога да направя още по-големи печалби и да ръководя работниците, капитаните и съоръженията си по-добре. Трябваше да видиш как Табита Хък превърна илдирийците в добре смазана машина. Беше истинско откровение. Пътеводната звезда е като пламъче на свещ пред тази нова мощ.
— Както кажеш. Стига да не започнеш да ми рецитираш поезия.
— Не мисля, че мога да те покръстя, дори и да исках. Черепът ти е твърде дебел, та тизмът да проникне през него, Кейлъб Тамблин. Но ако се интересуваш, мога да намеря някой, който да опита дори с теб. — Вгледа се с надежда в приятеля си.
— Не, благодаря. Не ми трябва.
Вътре в танкера венталите се сливаха и стичаха в единна жива сила, възстановени от дългото изгнание в мъглявината. Водните същества бяха свързани като част от обща същност, но имаха и отделни същности, нещо като семейства. Венталите в кораба, непокътнати, живи и ресинтезирани, нямаха търпение да започнат да се разпространяват, да споделят енергията и знанието си. Джес и Ческа бяха прави да натоварят Ден с тази задача. Той се чувстваше поласкан.
Дъщеря му бе предложила, а скитниците се бяха съгласили новите вентали да бъдат закарани на Йон 12, при другите вентали, които наскоро бяха заселени там. Ден бе приел с радост да тръгне с Кейлъб: твърдеше, че сега разбира венталите много по-добре. Кейлъб не осъзнаваше колко много се е променил приятелят му, а пък Ден имаше слушател, който нямаше къде да избяга.
— Венталите са част от цялата тъкан на вселената — продължи той, сякаш разговорът им никога не бе спирал. Винаги променяше темата на разговорите, хрумнеше ли му нещо, което го вълнува. — Венталите и верданите са различни страни на една и съща монета. Телевръзката на зелените жреци е като способността на Джес и Ческа да общуват с венталите. А сега, с обединението на телевръзката и тизма, и на нашите човешки способности… каквито и да са те… О, Кейлъб, просто не можеш да разбереш.
Възрастният мъж го погледна угрижено.
— Не съм сигурен, че си добре, Ден. Непрекъснато бръщолевиш.
Ден реши, че по-практични аргументи могат да убедят Кейлъб.
— Помисли само за търговските възможности. Ако всички скитници се свържат помежду си като зелените жреци, представи си колко по-ефективни търговци ще сме. Ще открием нови пазари, ще си помагаме по начини, които не сме и предполагали, че съществуват.
— О, и как ще се пазарим, ако не можем да ментим?
— Няма нужда да прибягваме до това. Можем да разберем промените, нуждите и търсенето. Можем да си сътрудничим с безпрецедентна ефективност, за да сформираме голяма и могъща търговска компания.
— Голяма и могъща, ето две думи, които събудиха интереса ми — каза Кейлъб. — Добави и доходоносна и ще ме спечелиш напълно.
И въпреки това остана скептично настроен.
— След малко ще се опиташ да ми продадеш мина за лед на планета от лава. Ние от клановете се справяме достатъчно добре, като следваме Пътеводната звезда.
Ден се ухили.
— И Пътеводната звезда е част от всичко това.
Минути по-късно фероуите прекъснаха споровете им.
Петнадесет пламтящи огнени кълба се спуснаха към тях като падащи метеори. Свързан в сърцето и ума си с венталите, Ден усети внезапната им паника.
— Какво става, по дяволите? — попита Кейлъб.
Филтрите на екраните се включиха. По челото на Ден изби пот, макар че системите на кораба се бореха с топлинната вълна. Дори и така Ден беше удивен, а също и уплашен. Ако венталите и световните дървета бяха свързани с тизма, то и фероуите трябваше да са част от него.
Ден почувства опасност, хаос. Нещо ужасно.
— Кейлъб… мисля, че сме в беда.
В товарното отделение на танкера венталите се вихреха и туптяха. Побърканите елементални създания блъскаха по съзнанието на Ден. Можеше да ги почувства, но не и да ги разбере през новите нишки, които го свързваха с всичко.