— Какво искат, по дяволите? — Кейлъб се приведе напред и извика в комуникационната система: — Здравейте, фероуи, каквито и да сте, не искаме да ви навредим. Моля ви, оставете ни на мира.
И погледна Ден. Не знаеше какво друго да каже.
Венталите полудяха, бяха наясно, че са твърде малко, за да се изправят срещу огнените същества. Фероуите бяха дошли за тях, за танкера. И защото бе свързан с тях по начин, който Кейлъб не можеше да разбере, Ден знаеше, че той също е уязвим.
— Кейлъб, качвай се на спасителната капсула.
— Шиз, с какво ще помогне това? Могат да я разтопят като снежинка в пещ!
— Те не искат теб. Дошли са за венталите.
— Какво са им направили венталите? Ние просто си гледаме работата.
Ден се изправи, хвана го с неочаквана сила, измъкна го от мястото му и го запрати към спасителната капсула.
— Добре, добре. Хайде идвай и ти.
— Аз не мога. Ще ме проследят.
— Аз пък няма да летя сам насред нищото.
— Иди до Йон 12, това е единственият ти шанс.
— Йон 12? Там няма нищо…
— Ако оцелея, ще дойда да те спася. Ако не оцелея, тогава така или иначе ще си умреш.
— Какъв прекрасен избор. — Макар да бе объркан и разстроен, Кейлъб не продължи да спори, а се качи в капсулата и излетя.
Фероуите кръжаха и нападаха венталите в товарното. Ден го усещаше. Дори не забеляза кога капсулата е излетяла.
Опита да се свърже с венталите, но гърлото му сякаш бе прогорено. Нишките, които бе разпознал като тизм, като ехо от телевръзката, внезапно се нагорещиха. Фероуите се скупчиха около водния танкер, толкова ярки, че дори филтрите не можеха да смекчат блясъка.
Поне Кейлъб се бе измъкнал.
Ден усещаше нещо по-силно, нещо зловещо, като пламък, който пълзи по фитил. Новите му връзки бяха отворили задна врата, през която да влязат фероуите. Тялото му стана горещо, кожата му започна да цвърчи, очите му се напълниха със сълзи, които тутакси се изпариха. Той вдигна ръце и видя, че кожата му блести с вътрешен огън, сякаш самата му кръв кипи. После избухна в невъзможно ярък пламък и тялото му бе погълнато от топлината.
Огнените топки обгърнаха водния танкер. Структурните панели се разтопиха, металът се изпари. Венталите завряха, кипнаха — и корпусът се разпука и освободената вода избликна като гейзер.
От танкера на Тамблин останаха само газове и отломки. Изпарените вентали се разпръснаха, но извиващите се пламъци на фероуите обградиха водните същества и закараха живата вода в близкото слънце.
117.
Магът-император Джора’х
Навремето Джора’х бе посетил великолепната световна гора, като бе оставил Нира и посланик Отема на Илдира, с наивната идея, че те ще са в безопасност от коварствата на баща му. Тогава бе твърде невинен, никога не бе подозирал за ужасните неща, които магът-император Сайрок’х бе правил през цялото време под носа му. Когато се върна на Илдира, баща му го излъга, че Нира е мъртва.
Сега на закритите си срещи кралската двойка и магът-император обсъдиха много въпроси, които бяха важни за всички. Крал Питър и кралица Естара, които също бяха излъгани от политически машинации, разказаха за мрачните деяния на Базил Венцеслас. Някои от делата на председателя напомняха на Джора’х за стореното от баща му. А новините ставаха все по-лоши.
Зелените жреци бяха ужасени от вест, дошла от Уск, малка колония, дръзнала да обяви независимостта си. Нира заплака, докато обясняваше на Джора’х какво е видяла през дърветата: ужасяващото кръвопролитие, грубостта на войските на ЗВС и разпъването на старейшините.
Джора’х се радваше, че не е отишъл на Земята; бе смятал, че председателят говори от името на всички хора, както той говореше от името на всички илдирийци.
Кралят и кралицата трябваше да се преборят с вътрешна криза, също както той трябваше да се разправи с лудия губернатор в Хоризонтния куп. А магът-император можеше да им помогне. Можеха да си помогнат взаимно.
В деня след официалните празненства и задължителните формалности Джора’х седна с любимата си зелена жрица под зеления покрив от листа. Терокците, скитниците, посетители от колониите на Конфедерацията и множество зелени жреци се събраха, за да чуят признанията на мага-император — причината да напусне империята си и да дойде тук, в сърцето на новата Конфедерация. Трябваше да го направи от самото начало, преди гневът да се разрази. Да строи мостове, вместо да ги гори.
Крал Питър носеше официална, но удобна дреха, смесица между униформа и пищни царски одежди. Естара бе прекрасна в традиционното терокско облекло. Издутият й корем напомняше на Джора’х, че не е бил до Нира при раждането на Осира’х…