Публиката бе затаила дъх в очакване. Време беше да поправи нещата. Нира се наведе към него и му прошепна:
— Обичам те.
Това бе достатъчно окуражаване.
И Джора’х разказа всичко за разплодителната програма на Добро, без да прави паузи, без да се извинява. После направи нещо, което не бе правил никой маг-император: помоли за прошка за делата си и за делата на заблудените си предшественици. Зелените жреци повториха думите му през телевръзката, за да могат всички откъснати колонии да научат казаното от илдирийския владетел. Никакви слухове, само фактите.
Джора’х хвана ръката на Нира и я вдигна като знак на сила и солидарност.
— Илдирийската империя вече не крие тайни — нито от вас, хората, нито от собствените си граждани. Мога само да се надявам да разгоня тези мрачни сенки, като ви предложа истина и светлина.
Крал Питър изненада мага-император, като хвана другата му ръка.
— Всички бяхме отслабени от миналата война и миналите грешки. Попадахме в лоши ситуации заради неразумните решения на предшествениците ни.
Кралицата се присъедини към тях.
— Искам нашето дете да израсне в различен Спирален ръкав, в свят, в който царят взаимна подкрепа и сътрудничество. Нашите хора ще се изправят пред много врагове — ужасни врагове.
Джора’х бе наясно, че кралицата има предвид председателя Венцеслас и останките от Теранския ханзейски съюз, но той самият не можеше да спре да мисли за фероуите. Как можеше изтощеният му флот да се бори с тях? А и хората и илдирийците трябваше да се тревожат от появата на жестоките кликиси.
— Значи сме съгласни на съюз? Хората и илдирийците, вашата Конфедерация и моята Империя да си помагат?
— Точно така — каза крал Питър. — Нуждаем се един от друг.
118.
Заместник-председателят Елдред Каин
Клането на Уск беше ужасяващо, точно както бе обещал председателят, и Базил изглеждаше много доволен от това. Каин и Сарейн бяха в държавната сграда на Ханзата и наблюдаваха записа, който бе донесъл генерал Ланиан, макар че Базил изрично бе настоял генералът да не идва при тях. Ярки цепелини и балони бавно се плъзгаха около двореца, сякаш нищо не би могло да смути спокойствието им.
На Каин му се догади. Двамата със Сарейн не можеха да откъснат очи от разпънатите на кръст старейшини, изгорените чифлици, изкланите стада, от един старец, който плачеше за опустошените си градини. Сарейн се просълзи.
Докато чакаше края на филмчето, председателят Венцеслас нетърпеливо гледаше през бронираните стъкла на кабинета и се мръщеше. Е, ако очакваше одобрителни възгласи, щеше да остане разочарован. Накрая се обърна и все едно не забелязваше ужаса им, отсече:
— Сериозната ситуация ме накара да предприема тези неприятни действия, но поне постигнахме целите си. Ханзата и ЗВС вече са по-силни и поне тази мисия беше успешна, може би за разнообразие.
Каин заговори сухо:
— Господин председател, не показвайте тези кадри пред обществото. Те ще предизвикат бунт.
— Напротив. Ще им избият подобни идеи от главите! Ние положихме основите и дадохме ясен пример и това ще постави нещата по местата им! Никакви двусмислици повече. — Той се пресегна и изключи екрана. Сарейн се взираше в празното пространство, сякаш очакваше нещо да скочи върху й. — Освен това вече пуснах необработените кадри по новинарската мрежа.
Необработени кадри? Каин скочи толкова рязко, че почти събори стола си.
— Сър, това е неразумно. Казахте ми, че искате да поработя върху специално излъчване като част от обявлението.
Базил сви рамене.
— И така става. Образите говорят сами за себе си, ясна индикация, че нещата се обръщат в наша полза. Върнахме си колонията.
— Като избихме всички? — ахна Сарейн. — Това ли си мислиш, че е станало там, Базил? Не си си върнал Уск и няма да се радваш на лоялност, когато хората видят клането! Та това са невъоръжени фермери!
— Възвърнахме си уважението — заяви той невъзмутимо. — Съжалявам, че не можете да го проумеете. Много по-важно от присъединяването на самата колония е, че демонстрирахме силата на Ханзата, която някои от колонистите ни, изглежда, са забравили. Показахме им, че последиците от разтурването на спогодбите са страшни. Това не е игра. След като разпространя рапорта в цялата му зловеща светлина до всички откъснали се колонии, те ще паднат като плочки от домино. Кой ще ги защити? Питър и дърветата му?
Пред двореца архиотецът държеше поредната проповед и Каин чуваше неспокойното мърморене и изпълнените със страх викове на гражданите, които вярваха на безумните твърдения на духовния си водач. Вече бе прочел черновата на речта и бе изтръпнал.