Тасия погледна сензорните екрани и сканира небето над тях. Приближаваха се десетки пулсиращи точки.
— Прав си, Роб. Разполагаш с цялото време на света… пет, десет секунди… колкото ти трябват.
Без да чака разрешение, Нико се провря между тях, натисна бутона за вертикалните двигатели върху контролното табло на помощник-пилота и „Оскивъл“ се издигна във въздуха. Приближаващите кликиси се устремиха след тях като ято оси. Трима жужащи воини се блъснаха в корпуса, задраскаха по външната обвивка и илюминаторите.
— Всички да се хванат за каквото могат! — извика Тасия, докато заемаше мястото си на поправената оръжейна станция. Стреля напосоки, сигурна, че каквото и да попадне пред лъчите й, ще е вражески кораб. Четири кликиски машини изчезнаха в малки експлозии.
— Да видим колко ускорение можем да поемем — каза Роб.
Орли и Стайнман се държаха за пейката в дъното на пътническото отделение. ДД и УР някак успяваха да стоят прави, сякаш краката им бяха заварени за палубата.
Над главите им скенерите засякоха група съединяващи се кликиски кораби, спускаха се от орбита.
— Това може да е проблем! — каза Тасия.
— Стреляй тогава!
С още един залп тя проби дупка във формацията. Пламтящите кликиски отломки прелетяха покрай тях. „Оскивъл“ продължи стръмното си издигане.
Щом излязоха от атмосферата, Тасия въздъхна облекчено, дръпна Роб за рамото и каза:
— Дай на мен.
Не си позволи да се отпусне, докато не включи звездните двигатели и Ларо не остана далече назад.
137.
Патрик Фицпатрик III
Чувствата на Патрик към Зет бяха по-силни отвсякога.
— Произхождам от много богато семейство, но не мога да ти предложа кой знае какво. Вече нямам нищо.
— Ти ми даде най-прекрасния подарък, Фици, този, който винаги ще пазя в сърцето си.
С дългите си пръсти тя дръпна възела, развърза панделката от китките им и гордо я уви около врата си. От един от джобовете на комбинезона си измъкна сгънат лист и го разгъна, за да покаже колоритната (макар и малко груба) рисунка на букет цветя, която той бе оставил пред каютата й, когато се бе опитал да привлече вниманието й.
Той се засмя.
— Запазила си я?
— Разбира се, че я запазих. Личи си колко усилия си вложил в нея. Умението не е кой знае какво, но старанието си го бива.
— Не бях сигурен дали си я намерила. Така и не ми отговори.
— Не смятах, че заслужаваш отговор. Още не си ми се извинил.
— Ти не ми даде шанс! Не ми позволи да говоря с теб.
Тя сви рамене, сякаш това е несъществена подробност.
— Е, поне се опитах да изкупя всичко, което направих. Признах всичките си ужасни дела, които са навредили на скитниците.
Зет въздъхна раздразнено.
— Но така и не се извини на мен.
Той примигна, не можеше да намери думи. Най-накрая промълви:
— Какво искаш да кажеш? Признах пред всички шефове на небесни мини. Казах на всички скитници и пред цялата Конфедерация какво съм направил. Понесох наказанието. Дори вървях по дъската заради теб.
Зет сбърчи вежди.
— Май не ме слушаш, Фици. Не се извини на мен.
И изведнъж той разбра какво иска да чуе тя.
— Съжалявам, че те изиграх. Съжалявам, че те заключих в залата на астероида и те подведох, за да помогна на другите да избягат. Използвах те, а ти не заслужаваше да се отнасям така с теб. Съжалявам, че нараних чувствата ти.
— Това е стъпка в правилната посока, но няма да се задоволим с нея. — Зет го целуна отново. — И ще те възнаграждавам всеки път, когато си на прав път.
Когато Зет му даде избродираната със сложните символи на клана сатенена панделка, Патрик не разбра значението й. Дел Келъм обаче изглеждаше изключително горд.
— Работиш върху тази годежна връзка от години, скъпа.
— Не е вярно — отвърна тя бързо. Но се изчерви, когато баща й я удостои със скептична усмивка.
— Протегнете ръце — каза им Келъм. Зет вдигна дясната си ръка. Патрик понечи да вдигне лявата, но Зет взе десницата му и я постави до своята. Обърнаха се един към друг.
Келъм се вгледа в него:
— Това искаш, нали? Да се ожениш за Зет, искам да кажа?
Патрик премести поглед от младата жена към баща й. Не се поколеба дори за миг.
— Разбира се. Просто не познавам вашите церемонии.
— Това не е проблем. Измисляме ги в движение.
Зет се засмя.
— Точно така! Ти си най-потайният скитник традиционалист, когото познавам, тате.
— Тихо. Недей да ме издаваш. Този младеж все още не е част от клана ни.
Стояха на малък балкон в небесната мина на Голген вместо на някоя от широките площадки за кацане. Келъм може и да бе простил на Патрик някои от прегрешенията му, но като водач на клана не беше готов да покаже пред всички, че го приема. Тънката силова бариера сдържаше студените ветрове, но Патрик усещаше ледени тръпки да лазят по гърба му. Погледна Дел в очите и каза: