Планетата, която трябваше да се наблюдава най-зорко, беше Ларо, която отначало бе послужила за убежище на евакуираните от Крена, а по-късно бе приела задържаните скитници. Да, можеше да отиде там с неколкостотин войници, да покаже сила и да направи военен парад. Като взе предвид, че там вече има отряд на ЗВС, генералът реши, че ще могат да обуздаят колонистите, ако те решат да се противят.
Пръстът му обходи екрана в търсене на друга добра възможност.
— Тази. Пим. Добро място за начало.
Пим бе богата на метали и минерални залежи. Солните й равнини и кристалните отлагания можеха да се окажат полезни при възстановяването на Ханзата. ЗВС трябваше да докарва провизии и материали от всяко възможно място.
А след като той овладееше Рейндик Ко, после Пим и още десетина други, Ханзата можеше да започне пълноправни индустриални операции, да доставя материали и дори завършени кораби или части през транспорталите до мястото, което има най-голяма нужда от тях. Да, това наистина можеше да се окаже повратен момент.
35.
Адар Зан’нх
Докато Слънчевият флот бомбардираше черните роботи, адар Зан’нх се погрижи за запазването на останките от Секда — надяваше се някой ден илдирийците да възстановят своя курортен свят. Не се поколеба обаче да унищожи всички кошерни тунели, полуготовите бойни кораби и постройките, които бяха издигнали роботите.
Черните кликиски машини бяха планирали масова офанзива. Срещу хората? Срещу илдирийците? Зан’нх не се интересуваше особено. От горчив опит бе разбрал, че на предателските роботи не може да се вярва. Магът-император му бе наредил да овладее Марата като част от възстановяването на целостта на Илдирийската империя и той нямаше да си тръгне, преди да е изпълнил задачата си.
Първите два бръснещи полета на бойните лайнери изпепелиха вкопаните в земята плазмени оръдия. Димящи кратери и срутени подпори отбелязваха мястото, заемано от частично сглобен кораб. Извитите греди се втечняваха от топлината и се сипеха като зърна от окосена пшеница. Стотици черни роботи лежаха разрушени на земята.
Мащабната атака обаче явно не бе нанесла достатъчно поражения, за да утоли жаждата на Язра’х за битка, така че щом реши, че роботите са достатъчно смазани, за да не представляват сериозна опасност, адарът пусна сестра си да се развилнее.
— Върви прочисти останалите! И ни донеси победа. Внимавай все пак обаче.
Зъбите й проблеснаха в свирепа усмивка.
— Ще унищожим тези предатели до последния! А нашите паметители ще ти разкажат как, когато се върнем, адаре!
— Сигурна ли си, че трябва да вземеш и тях? Те не са воини.
— Ние сме наблюдатели. — Вао’сх го каза малко принудено, но искрено. — И трябва да сме там, за да наблюдаваме.
Адарът се възхищаваше на ентусиазма на Язра’х. Когато бе по-млад, се бе обучавал в двубои срещу свирепи воини и умели дуелисти. Можеше да се защитава с огледален щит и да убива с кристална катана, с лазерен пистолет или с голи ръце. Но освен това можеше да командва армади от кораби и да отгатва намеренията на врага в космическите схватки. Трябваше да е едновременно стратег и водач, докато сестра му можеше да си позволи да се бие на по-ниско ниво. Част от него завиждаше на Язра’х заради опиянението на битката, но пък всеки илдириец имаше собствено място и трябваше да следва дълга и съдбата си.
Така че той остана в командното ядро да наблюдава битката. Щом катерите се спуснаха на Марата, илдирийските бойци изскочиха и се пръснаха с готови оръжия. Натъкнаха се на ожесточена съпротива почти веднага. Първоначалните бомбардировки бяха осеяли земята с много поразени екзоскелети, други роботи бяха напълно разтопени в черни локви. Но неочаквано голям брой невредими роботи изпълзяха от подземни тунели, които не се бяха сринали. Какво правеха тук? И защо на Марата?
— Кликиските роботи оказват съпротива — предаде Язра’х. — Но нашите оръжия са повече от достатъчни.
Експлозии изпълниха екраните в командното ядро.
— Адаре — извика операторът и го стресна. — Току-що получих сигнал от дългообхватните сензори. Идват кораби. Непозната конфигурация.
Зан’нх откъсна поглед от наземната битка.
— Кораби? Дай увеличение.
Страхуваше се, че роботите може да са извикали подкрепления. На Земята бе видял много кораби на ЗВС, отвлечени от черните машини.
— Подгответе се да нападнете с всички оръжия.
Но скоро видя, че това не са човешките манти или дреднаути. Не бяха и други роботи.
Непознатите съдове се приближаваха. Бяха толкова огромни, че без проблеми биха могли да се справят със септата на Слънчевия флот. Бяха всъщност безбройни срастъци от по-малки съдове, преплитащи се геометрични форми. Комуникационните честоти се изпълниха с тракащи и писукащи звуци и офицерът на Зан’нх се оказа достатъчно съобразителен да ги пусне през древните превеждащи протоколи.