Седнал близо до подиума, Ко’сх, главният писар на паметителите, усърдно си водеше бележки, които смяташе да прибави към пълните писмени доклади на Антон и Вао’сх, та след строга редакция събитията да бъдат включени в официалната версия на Сагата за седемте слънца.
Септата на Слънчевия флот беше укрепила империята с отвоюването на този илдирийски свят от черните роботи. Адарът докладва, че е оставил другите шест лайнера заедно с работни отряди, за да възродят отломъчната колония на Марата. И освен това — че кликисите са живи.
Макар историята да бе увлекателна, Джора’х бе погълнат от обезпокоителни въпроси. Адар Зан’нх се бе справил добре, но самият сблъсък бе разрешил един въпрос само за да постави още по-голям! Кликисите се бяха появили отново… след десет хиляди години! Какво значеше това? Като маг-император дали не трябваше да се справи с тази нова инвазия?
Засягаше ли тя изобщо Илдирийската империя? Ами ако кликисите разберяха за тайния договор, който древният маг-император бе сключил с черните роботи, договор, с който им бе помогнал да се потопят в хибернация за хиляди години? Да, опасността беше значителна.
Престолонаследникът Даро’х също присъстваше — Джора’х държеше младежът да е до него на всички важни срещи. Престолонаследникът все още не се бе излекувал от тежките изгаряния и парчета кожа се белеха от лицето му, въпреки че най-добрите лекари бяха използвали всичките мехлеми и лосиони, с които разполагаха.
Ужасното разкритие на Даро’х за лудия губернатор Руса’х и странния му съюз с фероуите бе разстроило Джора’х почти толкова, колкото и новините за кликисите. Можеше ли Илдирийската империя да се справи и с двата врага? Или поне с единия? Не знаеше.
Когато Антон Коликос и Вао’сх приключиха с историята си и се поклониха, Зан’нх пристъпи напред.
— Ако древните ни програми за превод са точни, кликисът каза, че ще възвърнат старите си светове.
Нира веднага се обади:
— Ами човешките колонии на тези светове, Джора’х? Какво ще стане с тези хора?
Нови притеснения и трудни решения се очертаваха пред императора.
— Моята главна грижа е Илдирийската империя — каза той.
— Илдирийците може би са единствените, които имат възможност да реагират навреме — обади се Осира’х. — Не сме ли длъжни да помогнем, след като знаем, че имат нужда от помощ?
— Нямаше ли да помолим хората за помощ, ако ролите бяха разменени? — добави Род’х.
Зан’нх също се намеси:
— Ролите никога не може да бъдат разменени, защото илдирийците никога не биха се настанили на празни кликиски планети. Илдирийците никога не биха решили, че щом един свят е празен, може да бъде взет просто така.
Паметител Ко’сх очакваше да запише какво ще отговори магът-император. Престолонаследникът също гледаше баща си с нетърпение.
— Трябва да помисля върху това. — Джора’х се изправи от какавидения си трон. — Отговорът не е очевиден, когато става въпрос за цялата Илдирийска империя.
Беше периодът за сън. Джора’х лежеше в хладните си покои и държеше Нира в обятията си. Двамата бяха станали любовници, когато той все още бе чаровен престолонаследник, а тя — зелена жрица, дошла да изучава Сагата. Макар оттогава да се бяха променили много неща, те все още бяха близки, може би дори по-близки отпреди. Любовта им бе изковала връзка, която не можеше да се пречупи — нито от издигането на Джора’х като маг-император, нито от страданията на Нира в лагерите за разплод.
Той я държеше мълчаливо и поглаждаше ръката й, опитваше се да забрави поне за миг трудните решения, които трябваше да вземе. Нежната й смарагдовозелена кожа контрастираше странно с медно-маслинената гладкост на неговата. Магът-император бе разпуснал дългата си плитка и кичурите се рееха като пера, заредени със статично електричество. Няколко погъделичкаха рамото на Нира и тя се завъртя сънено, усмихна се, после вдигна длан, за да го погали. Лишената й от коса глава почиваше на гърдите му.
Макар да спяха заедно, връзката им вече не бе сексуална. Това беше невъзможно за него — и като че ли нежелано от нея. Просто лежаха прегърнати и изпитваха близост, недопустима за мага-император, близост, която Нира никога не бе предполагала, че ще приеме отново.
Без да отваря очи, тя проговори:
— Какво ще направиш, за да спасиш човешките колонисти, Джора’х? Те са сами.
— Обичам те, Нира. Нямам нищо против хората ти, но аз съм магът-император. Илдирийците са уязвими, в опасност, изправени са пред неизвестна заплаха от страна на брат ми Руса’х. Не ми се иска да предизвиквам кликисите, най-малко сега. Слънчевият флот е отслабен и Илдирийската империя не може да си позволи нови врагове.