В коридора слугите се суетяха, почистваха и излъскваха огледалните повърхности. Антон се зачуди на суетнята им, но в следващия миг видя Язра’х да минава през вратата, следвана от трите си исикски котки.
— Баща ми идва да ви види.
Едновременно впечатлен и смутен, Вао’сх се изправи.
— Магът-император трябваше само да ни повика. Щяхме да отидем в небесната сфера.
Джора’х влезе и се приближи към паметителите.
— Дойдох да видя и двама ви лично и да погледна работата ви.
Дългата му коса беше грижливо сплетена. Многоцветната му роба беше украсена със скъпоценни камъни и блестящи отразителни нишки.
— И предпочитам никой да не разбере за искането, което ще ви отправя. — Той се усмихна тъжно. — Ще е интересно да се проследи как илдирийците се справят с големите промени.
Магът-император огледа отрупаните със записки маси, ситните букви на текста, който бе само малка част от Сагата. Вдигна един филм, но не изглеждаше заинтересован от думите на него.
— Преди време посетих две зелени жрици в тази зала, Нира и старата посланичка Отема. Бяха дошли тук, за да прочетат Сагата на глас за световната гора. — Джора’х млъкна, потънал в спомена, после продължи: — Преди десет хиляди години Илдира е била на кръстопът, също като сега. Тогавашният маг-император е започнал ужасно… прочистване.
— А, загубените времена — каза Вао’сх с натежал глас. — Всички паметители са били убити, за да се скрият истинските събития от първата война с хидрогите.
Магът-император сведе очи.
— По това време Сагата на седемте слънца е била пренаписана и цензурирана, така че никой да не узнае истината. Но сега аз съм маг-император и няма да позволя подобна поквара. Историята за тази война трябва да се разкаже честно и с всяка подробност. Ще запишем само истината в свещената си сага и нека наследниците да ни съдят според делата ни. — Той се вгледа в двамата. — Възлагам ви тежка отговорност: да разкажете истината. Работете заедно, за да изчистите лъжливите петна от историята ни. И напишете следващата част от великия ни епос.
Антон не можеше да повярва на ушите си.
— Но, ваше величество, аз съм просто учен, дори не съм илдириец…
— Твоята гледна точка е необходима. И двамата сте паметители по свой начин и ще се радвате на пълната ми подкрепа. Променете Сагата, включете срамните разкрития за разплодителната програма на Добро. Разкрийте интригите, в които баща ми и неговите предшественици, дори и аз, сме участвали. Това е само първата от многото злини, които ми предстои да изкупвам. Говорих с Нира по този въпрос. Приемате ли благородната задача, с която ви натоварвам?
Вао’сх беше объркан. Това беше просто нечувано!
— Господарю, това означава ли, че искате да включим апокрифите, всички неофициални документи, които наскоро проучихме?
— Да. Други се опитаха преди вас, но не успяха. Може би си спомняш паметителя Дио’сх.
Старият паметител кимна.
— Беше мой приятел. Оцеля от ослепителната чума на Крена и се върна тук преди години. Чух, че е починал.
— Не е починал. Беше убит. От баща ми.
Вао’сх зяпна.
— Магът-император? Той не може… не би направил подобно нещо.
Но Джора’х обясни как Дио’сх открил истината за загубените времена и отишъл при император Сайрок’х с находката си, а поквареният властелин го удушил с дългата си плитка.
— Ще включите и тази история, когато пренапишете Сагата. — Думите на мага-император прозвучаха рязко, сякаш едва се бе насилил да ги каже.
Вао’сх не можеше да откаже на заповедта на мага-император, но бе дълбоко смутен.
— Господарю, искате от нас да променим непроменимото. На Сагата на седемте слънца се гледа като на непогрешим запис.
— И все пак знаете, че това не е вярно. Наясно сте от известно време.
Гласът на паметителя изтъня.
— Но това е… традиция.
— Каква полза от традиция, която разпространява лъжи? Вие ще кажете истината. Това е моята заповед. Илдирийците ще приемат промяната. Това е най-важната промяна, която смятам да направя.
52.
Колкер
Благодарение на Осира’х Колкер вече разбираше. Разбираше всичко — и то беше прекрасно.
Надеждите му не бяха излъгани. Сега, когато съзнанието му беше отворено за връзката с космоса, той видя всички аспекти на битките за власт, променящите се приливи от един Спирален ръкав към следващия. От великите елементални същества до хората и илдирийците всичко бе свързано с проходи, мостове, мрежи и паяжини, за които никога не бе подозирал. Сякаш бе стоял твърде близо до мозайка и сега, след като се бе отдалечил на няколко крачки, можеше да види как всички частички пасват на мястото си, за да оформят огромен и сложен мотив.