— Не мога да повярвам! Невероятно е!
— Казах ти, че ще е.
— Всички цветове са по-ярки. Никога не съм чувала звуците така. Толкова ясни, толкова отчетливи, а същевременно знам какво е всяко нещо. — Тя примигна, ориентираше се в новите усещания, които я изпълваха. — Сякаш някой премести дръжка и фокусира вселената по-добре.
После повика петима ханзейски инженери.
— Елате веднага! Колкер направи някакво чудо! Дори не знам какво! — Като видяха вълнението и ентусиазма й, те се приближиха любопитно. — Бари, нека ти покаже. Докосни го, Колкер. Той трябва да види.
— Какво? Какво да видя?
— Просто ме остави да те докосна. Ще отнеме само секунда. — Колкер се усмихна. — Но само ако желаеш.
Бари се вгледа в радостното развълнувано лице на Табита.
— Добре, давай. — Колкер го докосна и побутна и в следващия миг Бари зяпна изумено.
— Невероятно е.
Обърна се към Табита.
— Това ти ли си? Мога да те усетя… не да доловя мислите ти, но истинската ти същност.
Табита кимна възбудено.
— И Колкер също. Чудесно е!
Още трима от инженерите пожелаха да опитат и Колкер с радост им помогна. Петият обаче бе скептичен.
— Изглежда ми като промиване на мозъка.
— Няма нищо такова, Ти Джей. — Очите на Бари сияеха. — Имам чувството, че Колкер току-що увеличи интелигентността ми многократно. Представи си стар давещ се фузионен двигател, подложен на основен ремонт и подобрен. — Той се засмя. — Това съм аз.
Доволен от отзива, Колкер се опита да убеди Ти Джей.
— Това не е трик. И ако промениш мнението си, мога винаги да ти помогна.
— Не можеш да го убедиш — вметна Табита, която вече се бе навела над големия информационен екран и пръстите й летяха, докато сменяше графиците на работните екипи и оправяше малки детайли в производствения процес. След няколко мига се изправи, видимо доволна.
— Не бях забелязвала тези спънки преди.
Съливан Голд се върна в разгара на възторжения разговор и видя изумените изражения и разширените очи на колегите си. — Какво става тук?
— Колкер току-що ни показа истинско откровение. Прави нещо с фиданката или с медальона.
Табита продължаваше да следи работните параметри.
— Не мога да го опиша, Съливан. Опитай!
Зеленият жрец вдигна ръка.
— Исках да го покажа първо на теб. Позволи ми.
Но Съливан отстъпи назад.
— Почакай малко.
Ти Джей събра смелост от нежеланието на ръководителя си и попита:
— Няма да ни заставиш насила, нали?
— Разбира се, че не. То е само за онези, които го желаят. Но е чудесно, Съливан. Съществено е. Ще мислиш по-ясно. Ще разбираш всички взаимовръзки, ще видиш във всеки от нас неща, които не си забелязвал досега. Довери ми се.
— Вярвам ти, Колкер. Но ми прилича малко на покръстване в нова религия.
Колкер не се бе сетил за това.
— Донякъде е така… Но и изобщо не е така.
Съливан вдигна ръка.
— Имам си собствена религия, благодаря. Не мога да си представя какво ще каже Лидия, ако чуе, че съм се отдал на някакви космически измишльотини.
Колкер усети нежеланието на възрастния мениджър и реши да му даде време.
— Винаги ще съм тук, ако промениш мнението си. Поговори с Табита и другите. Наблюдавай ги и виж какво направи това за тях.
Вдигна фиданката.
— Това е най-важното нещо на света — подкрепи го Бари.
Макар чудото явно да грееше по лицето й, Табита запази целенасочеността си.
— Хайде, да го използваме, за да поработим. Трябва да построим още доста кораби. Ха! С това ново мислене ще сме хиляда пъти по-ефективни. Можем да докосваме илдирийците и да общуваме помежду си. Можем да видим… всичко.
И се усмихна. Променените членове на екипа явно споделяха мислите си и общуваха помежду си само с размяна на погледи.
Докато вървеше към совалката, която щеше да го откара на Илдира, Колкер бе много щастлив. Възможностите изглеждаха безкрайни като вселената, която сега виждаше толкова ясно.
53.
Патрик Фицпатрик III
След дълго обикаляне Патрик стигна до Голген, газов гигант с жълто небе, безспирни атмосферни бури и масивни съоръжения за събиране на екти. Докато влиташе в атмосферата, се заслуша в различните честоти и се опита да открие точното място, търсеше познатия символ на клана Келъм върху плаващите в небето производствени комплекси. Знаеше, че Зет е някъде тук.
Обиколи Голген и спря близо до една от големите небесни мини, съоръжение, управлявано от Борис Гоф, който веднага се опита да го наеме като куриер.
— Корабът ти е малък, но може да носи доходен товар — убеждаваше го Гоф. Всяко от облачните съоръжения търсеше независими транспортни кораби, за да откарат екти на пазара. Очевидно разпространението беше най-големият им проблем. Но Патрик имаше друга цел.