Мрачен облак засенчи лицето на Бриндъл.
— Не можем да пренебрегнем външна група, която представлява заплаха за Теранския ханзейски съюз.
— О, знам официалните причини. Но това не значи, че те не понамирисват. — Видя смутеното изражение на Бриндъл. — Не се притеснявайте за мен, лейтенант-командире. Получила съм заповеди и смятам да ги изпълня. Ще смажем това въстание, преди отцепниците да разберат какво им се е случило. Просто казвам, че не разбирам политиката или каквото там е станало зад кулисите между крал Питър и председателя.
Облегна се на стола и се вгледа в звездното небе пред тях. Липсваше й дреднаутът и се надяваше, Ланиан да не го повреди. Тъй като често го хокаха, че трябва да действа „решително“ с всеки враг, Ланиан бе още по-нахъсан и от войниците на тези десет манти. За съжаление „временното прехвърляне“ на „Юпитер“ можеше да се окаже постоянно. Когато приключеше с мисията си, Ланиан едва ли щеше да се откаже от кораба.
Уилис не беше съгласна с много от нещата, които бяха станали напоследък. Докато се биеха с хидрогите, врагът бе ясен и неоспорим. Хората се бореха за собственото си оцеляване и дипломатическите ходове бяха изключени. В този случай обаче съвсем не беше сигурна, че това е най-доброто решение да се справят с Питър.
Много пъти се бе опитвала въз основа на получените заповеди, на признаците за влошаване на ситуацията и на официалната верига на командването да открие мястото на председателя. Не беше толкова наивна да повярва, че крал Питър е ръководел всичко, както трябваше да смята обществото. Председателят и неговите хора всъщност дърпаха конците. Но в официалните документи кралят беше записан черно на бяло като главнокомандващ на ЗВС. От законова гледна точка председателят нямаше никакво отношение към Земните въоръжени сили — и все пак Базил Венцеслас бе поел контрола и раздаваше заповеди наляво и надясно.
Много тревожно.
А сега Уилис действаше като онези тъпоглавци, които изпълняваха заповедите безпрекословно. Тази мисъл я накара да изтръпне. Венцеслас се бе отдръпнал зад кулисите, за да направи краля свое лице, свой видим символ, а понякога и изкупителна жертва; затова беше много опасно за председателя да се разправи с Питър и да го дискредитира.
— Колко ни остава до системата на Терок? — попита тя.
Навигаторът погледна диагностичния панел.
— Четири часа и тридесет и шест минути.
— Ще се оттегля в каютата си. Наредете да ми донесат сандвич. Знаят какво обичам — шунка, сирене, люта горчица, черен хляб и кисела краставичка. И студен чай, сладък. Не от онези горчиви гадости.
Сандвичът пристигна само минути след като Уилис седна на масата и сложи ръце на плота. Не беше гладна, но започна да яде по навик и за да не губи енергия.
Питър и Естара, сега обрисувани като бунтовници, страхливци и предатели, наистина бяха избягали и сформирали ново правителство. Защо, по дяволите? Крал Питър разполагаше с всичко в Двореца на шепота: богатства, слуги, власт. Човек не скача просто така през прозореца, за да избяга на затънтена планета. Трябваше да има причина. Сигурно се бе случило нещо наистина лошо. Уилис подозираше, че ако има възможност да сподели сандвича си с крал Питър и просто да си поговори малко с него, ще научи доста по-различна история от тази на председателя.
Всъщност тя беше виждала лично какви мерки взема Ханзата на откъснатите колонии. Беше й наредено да въдвори ред на непокорния свят Ирека и да накаже групата нещастни колонисти, които просто се опитваха да преживяват. Сега това й намирисваше на предателство или най-малкото на бягане от отговорност. В замяна на плащането на данъци и приноса им за благоденствието на Земята, Ханзата бе обещала да подкрепя колониите си. Но щом времената станаха трудни, председателят ги отряза като излишен баласт. Колонистите имаха пълно право да се оплакват.
Санкциите срещу скитническите кланове бяха друга гнусна история. Поне не бяха поискали от нея да участва в разрушаването на Рандеву или някое друго скитническо съоръжение. Председателят Венцеслас и ЗВС бяха потъпкали всякакви политически свободи и с всеки ден слагаха все по-тежки ботуши. Уилис отхапа от сандвича, усети лютивината на горчицата и прокара хапката с глътка сладък чай.
Прегледа образите от разузнаването на екрана на бюрото си. Бе наясно, че Терок не може устои на десет манти. Но и не вярваше, че кралят — той не беше глупак — не е взел мерки в такива опасни времена. Може би просто не бе имал достатъчно време да организира силите си. Заради кризата в ЗВС може би бе очаквал, че ще има време да се прегрупира. От друга страна, всички познаваха председателя…