Бриндъл се обади по интеркома.
— Адмирале, тридесет минути до навлизане в системата. Допуснах, че ще искате да се обърнете към екипажа, преди да започнем нападението.
— Благодаря, командире. Наистина бих искала.
Хвърли чиниите в кошчето, излезе от каютата си и след като се настани на командното кресло, включи връзка към всички кораби.
— До всички. Скоро ще стигнем Терок. Заповедта на председателя Венцеслас е да сложим край на конфликта, но ние не сме варвари. Каквото и да се случи тук днес, запомнете, че Терок продължава да е независим свят. Трябва да действаме деликатно.
— Което означава никакви ненужни жертви — добави Бриндъл.
— Предпочитам изобщо да няма никакви жертви. Терокците не могат да се мерят с огневата ни мощ, така че вероятно ще приключим бързо и безболезнено. — Тя все пак имаше някои съмнения по въпроса. — Подходете към системата с пълна скорост, после забавете. Искам да изскочим внезапно и да използваме елемента на изненадата докрай.
Крайцерите навлязоха в терокската система и намалиха скоростта толкова рязко, че Уилис усети болка в костите. Бойците й бяха готови. Бриндъл стоеше мирно зад стола й. Всички оръжейни офицери бяха по местата си.
Но когато на екрана се появиха образи, се разнесоха панически викове.
— Спрете! — изкрещя Уилис. — Не откривайте огън. Това е заповед.
Терок беше заобиколен от корона от тръни. Огромни дървесни кораби препречваха пътя към планетата с шипестите си дънери.
— Повтарям — продължи Уилис вече по-спокойно. — Не откривайте огън, ако не искате някой от тези остри клони да ви наръга право в задника.
Зад бойните кораби на верданите се виждаха безчет кораби с всевъзможни форми и размери, с ярки означения или обезцветени корпуси. И всичките бяха сериозно въоръжени.
— Това са скитници — каза Бриндъл. — Стотици са.
— Със стотици оръжия — добави Уилис.
— Тактическите станции! Дайте бърз разбор на ситуацията. Все още ли имаме предимство?
— Забравете тези глупости — сряза го Уилис. — Съвсем ли се побъркахте, лейтенант-командире? Погледнете дървесните кораби.
Смъртоносните вердански съдове се приближаваха.
— От самото начало си знаех, че това е лоша идея — въздъхна Уилис.
55.
Генерал Кърт Ланиан
Дори след като минаха през порталната стена, колонистите от Пим и изтощените войници на ЗВС не спряха да тичат. Ханзейските работници на Рейндик Ко се стъписаха от внезапната вълна войници с разкъсани и окървавени униформи, димящи дула и смъртнобледи лица.
Няколко измъчени колонисти паднаха на колене и докоснаха хладния каменен под с чела. Забързаните войници на ЗВС ги вдигаха и ги бутаха напред:
— Не спирайте! Към корабите!
— Повикайте всички транспортни кораби в града!
— Изпратете сигнал на „Юпитер“! Извънредна ситуация!
На Ланиан му се искаше да се просне на земята, но знаеше, че нищо не е свършило.
— Тези проклети насекоми ще ни последват по петите!
Противоречащи си заповеди захвърчаха във всички посоки и обърканите войски започнаха бързо отстъпление, като събираха и учените на Рейндик Ко. Плач и тревожни гласове изпълниха залата заедно с тракането на оръжия и тропането на тежки обуща.
— Какво правите? — попита Руви, администраторът. — Какво става?
— Кликиси. — Ланиан сграбчи оплешивяващия мъж за раменете, обърна го рязко и го бутна да тича. — Кликисите са се завърнали на Пим. Убили са повечето колонисти, но спасихме оцелелите.
— Кликиси? Имате предвид истински кликиси?
Генералът посочи кървящата рана на ръката си.
— О, да, съвсем истински са. И ще дойдат тук. Можете да се обзаложите. Така че мърдайте. Затварям Рейндик Ко.
— Но… но трябва да съберем оборудването.
— Поемай напред и тичай като луд! Веднага! Имаме най-много няколко минути.
Хората се изсипаха през прохода и се скупчиха. Започваше да се здрачава. Светлините на станцията открояваха кацналите на площадките край главната база транспортни кораби.
Кликиският град бе построен високо в стената и не беше лесно толкова хора да се спуснат долу. Обезумелите хора задръстиха лифтовите платформи в опита си да стигнат до дъното на каньона. Елеваторите бяха предназначени да изкачват и спускат тежки товари, но не бяха особено бързи, а и не можеха да поемат толкова колонисти и войници на ЗВС.
Някои от войниците помогнаха на учените и колонистите, други се опитаха да се свържат с транспортните кораби: