Далече някакви кликиси подеха вечерната си песен и Стайнман се заслуша, за да отгатне местоположението им. Писукането беше хипнотично, празненство на нощта. Той знаеше, че едва ли много кликиски работници и строители ще се движат по здрач. Бе си взел вода, храна и други неща, които щяха да му трябват. Качи се по самоделната си стълба на стената. Това беше най-лесният начин да се измъкне.
Огледа сенките за невидима заплаха, скочи долу и си пое дъх. Не можеше да се наслади на радостния прилив на свободата обаче. Свободата му беше илюзия. Неговите приятели и другари оставаха зад стените, за да послужат на неясните цели на кликисите.
Стисна зъби и се отдалечи от лагера с бърза крачка.
57.
Крал Питър
Когато корабите на ЗВС стигнаха до Терок, Конфедерацията бе готова да ги посрещне. Десетте манти бяха спрени в космоса и сега Питър очакваше действията на адмирала.
Новоинсталираните екрани в тронната зала показваха образи от сателитите, разположени от капитаните на скитниците около Терок. В напрегнатите дни след предупреждението на Натон крал Питър бе помолил скитниците да разположат новите устройства и да подготвят световната гора и терокските селища за превъзхождащата ги военна сила.
Конфедерацията бе събрала много кораби, за да изгради солидна защита. Корабостроителниците на Оскивъл работеха със забележителна продуктивност, но Питър знаеше, че не разполага с истински космически флот. И въпреки това демонстрацията на сила от негова страна беше достатъчна, за да накара дори Базил да се замисли сериозно.
Разузнавателни кораби на скитниците със зелени жреци на борда бяха разпратени из терокската система. В момента, в който десетте манти се появиха, близките кораби дадоха предупреждение през телевръзката и осведомиха краля часове преди времето, за което биха могли да пристигнат обикновените електромагнитни сигнали.
Въоръжените кораби на скитниците излетяха, готови за битка. Дървесните кораби пък се приближиха, за да пресрещнат мантите, много преди корабите на ЗВС да имат шанса да ги забележат. Дори Джес Тамблин и Ческа Перони изведоха малкия си венталски кораб в орбита — приличаше на свръхзаредена с енергия сълза.
Адмирала на ЗВС го чакаше изненада.
Питър и Естара застанаха заедно пред предавателя. Заради издутия си корем Естара стоеше малко по-назад. ОХ беше до тях, сякаш изпълняваше ролята на официален посланик на Ханзата. Един от инженерите скитници отвори канал за връзка, като използва стандартната командна честота на ЗВС.
— Говори крал Питър, законният водач на Конфедерацията — каза Питър. — Идентифицирайте се. Защо нахлувате с неоторизиран флот в пространството ни? Оттеглете се незабавно.
Екранът затрепка и показа странно майчински образ, Питър се намръщи.
— Адмирал Уилис, не очаквах точно вие да участвате в тази глупост. Не съм изненадан, че председателят се е решил на подобни действия, но защо вие се обърнахте срещу краля си?
— Не беше моя идея, крал Питър, но получих заповед. — Тя явно се мъчеше да не загуби самообладание.
— Тази заповед не идва от законна власт.
— Това е спорно. Предизвикахте голяма суматоха на Земята. Председателят Венцеслас ми нареди да възстановя реда и да сложа край на незаконното ви въстание.
Кралица Естара се приведе към микрофона:
— И как очаквате да стане това?
— Все още мисля по въпроса. — Уилис очевидно бе ядосана. — Ако трябва да съм честна, не очаквахме толкова внушителна отбрана. Явно доста сте се разшетали през времето от последните ни разузнавателни снимки.
— Очевидно не без основание. — Гласът на Питър бе твърд.
Според плана дървесните кораби на верданите се приближиха до десетте манти — бяха много по-големи и опасни от тях. Корабите на скитниците също се приближиха, повече от сто съда с достатъчно мощни оръжия, за да повредят мантите.
Малкият венталски кораб се стрелна нагоре и спря точно пред илюминаторите на мостика на флагманския кораб.
— Какво точно се опитвате да направите, крал Питър? — Адмирал Уилис изглеждаше повече любопитна, отколкото разтревожена.
Джес и Ческа излязоха през извитата мембрана и заплуваха, обвити в ореол от енергия. Не носеха скафандри и без проблем оцеляваха в космоса, докато се придвижваха към дебелите люкове, за да погледнат на мостика на ЗВС. Войниците не можеха да откъснат очи от тях. Бездруго бяха изумени и уплашени от огромните дървесни кораби, а сега виждаха и двама души във вакуума без никакви поддържащи живота системи.
Джес протегна пръст и изписа върху прозрачния илюминатор ледени букви: „ЗЕВЕСЕТА, ВЪРВЕТЕ СИ У ДОМА!“ Ческа добави на съседния илюминатор: „НЕ МОЖЕТЕ ДА СПЕЧЕЛИТЕ“.