Планираше да унищожи всичките и се надяваше изтънелият му флот да издържи до приключването на задачата. Докато оглеждаше получените от Хифур картини, се зачуди чия ли омраза е по-голяма. Даде заповед и корабите му изличиха кошера на планетата. Напълно.
Бойната му група продължи да сее разрушение на всеки свят, където кликисите можеха да се завърнат. Сирикс бързо разбра, че насекомовидната раса се е разпръснала на повече места, отколкото бе очаквал, и че шансовете му намаляват с всеки ден.
Но не губеше предпазливостта си. Не биваше да поема рискове. В мига, в който бойните кораби стигнеха до кликиски свят, нареждаше превантивен удар, който унищожаваше изоставените градове — и колонистите на Ханзата, ако имаше такива. Ограничени в пътуването от транспорталите, кликисите бяха уязвими за масирана атака от космоса. И тъй като всеки кошер враждуваше с всички останали, нямаше да се предупреждават взаимно.
Като подготовка за бъдещите битки Сирикс реши да подобри уменията на двете си компита ПД и КТ, за да обслужват оръжейните станции и да поразяват целите на земята. След като програмните им ограничения бяха премахнати, компитата изпълняваха всичките му заповеди. И макар да не бяха бойни компита, се оказаха доста способни.
Отначало бойната група на Сирикс разруши транспорталните стени на Зед Кел, Алинтан и Раджапар. На Кселезар той откри, че хората са основали колония, но кликисите вече бяха дошли и ги бяха пленили. Когато видяха корабите на ЗВС, колонистите завикаха за помощ, но Сирикс не хранеше симпатия към хората, дори напротив, мразеше ги почти колкото кликиските си създатели, така че след като гръмна транспорталната стена и унищожи новите кликиски сгради, изпепели и човешкото селище. Още една почистена планета. Напредваха добре.
На Сколд обаче се сблъска с неочаквано препятствие. Люпилото там бе станало по-силно и приложи различна стратегия: когато Сирикс започна обичайната си бомбардировка от небето, врагът отвърна по неочакван начин.
От древния свят се издигнаха хиляди идентични компоненти и се хвърлиха срещу корабите. После се отдръпнаха, за да се съберат в мощен, непрестанно растящ кораб-рояк.
Кликисите бяха минали през транспорталите и бяха основали индустриални бази достатъчно бързо, за да произведат собствени космически кораби! Откога се случваше това? Ако кликисите можеха да се местят от планета на планета без каменните си портали, щяха да се разпространяват много по-бързо и той не би могъл да ги спре!
Мантите отвърнаха със залп, за да отблъснат налитащите кораби, но не можеха да устоят срещу повторната им атака.
— До всички: оттегляйте се.
Дреднаутът се устреми назад. Корабът-рояк ставаше все по-огромен, събираше нови и нови части. Летеше след Сирикс с нарастваща скорост.
ПД и КТ чакаха на оръжейните станции.
— Да открием ли огън, Сирикс?
— Само защитни изстрели. — Бе изчислил шансовете и знаеше, че не могат да нанесат сериозни поражения. — Невъзможно е да устоим срещу подобен рояк.
Корабите на ЗВС се изтеглиха бързо. Ситуацията беше по-лоша, отколкото си представяше.
59.
Орли Ковиц
Орли седеше на стената и гледаше как насекомите продължават странната си, но непрестанна работа. Зачуди се дали не бе трябвало да тръгне с колонистите, които бяха отишли при Дейвлин Лотце. Но беше видяла люпилото и това преживяване я бе смутило силно.
УР беше довела седемте деца, които й бяха поверени.
Орли беше твърде голяма, за да бъде наглеждана от гувернантско компи, но и твърде малка, за да я смятат за възрастен. УР продължаваше да събира информация, за да инструктира поверените й деца и да ги опази или поне да ги подготви за това, което щеше да се случи. Междувременно децата се забавляваха, като се опитваха да отгатнат какво точно правят насекомите.
Работниците се бяха покатерили на висока рампа, която минаваше покрай външната стена, и хвърляха вътре гадната си храна. Роберто Кларин и кметът Руис пестяха скритите припаси, за да не станат заселниците напълно зависими от кликисите, но дори и така стомахът на Орли непрестанно стържеше. В момента би опитала дори дременска гъбена супа.
Широката стена беше идеалното място за събирания на притеснените и обезверени колонисти. ДД и Маргарет Коликос се приближиха към групата и компито сякаш се оживи, когато видя Орли и гувернантката: ДД и УР бяха заформили приятелска връзка.
— Хубав ден — каза ДД. — Времето е в приятните за хората норми. Харесва ли ви изгледът, Орли Ковиц?
— Щеше да е по-хубав, ако нямаше толкова кликиси.
— О, скъпа, нима те разстроих?