А ако хората страдаха от това, вината си беше тяхна.
— Няма отговор, адаре. Не улавям сигнали или енергийни сигнатури.
— Продължете сканирането. Кликисите не са потайни. Ако някой от техните гигантски кораби-рояци е тук, ще го открием.
Свързочният офицер продължи да изпраща сигнали, но Воламор остана безмълвен.
— Може би записите ни не са точни — предположи адарът. — Вероятно Воламор не е колонизирана.
— Получихме потвърждение, адаре!
— Значи ще се убедим със собствените си очи. Спуснете бойните лайнери. Приближете се към колонията с готови за стрелба оръжия.
Седемте кораба се устремиха надолу в идеална формация, сякаш бяха на парад. Но единствената им публика бяха призраци и обгорели руини.
Селището на Воламор беше опустошено — както кликиските градове, така и човешката колония. Подобните на кошер сгради бяха сравнени със земята. Хълмовете, някога осеяни с кликиски тунели, бяха срутени. Намериха няколко разрушени кораба на площадката за кацане на колонията. Анализът потвърди, че отломките са от тежки крайцери на ЗВС.
Зан’нх беше разстроен от това пълно опустошение. Дали пък роботите не бяха нападнали Воламор, както Прайм и Секда? Или пък връщащите се кликиси бяха сторили това? Не успя да открие отговор, докато бойните лайнери се плъзгаха над разрухата.
— Изпратете наземни екипи. Трябва да разберем какво е станало тук.
Илдирийските отряди прекараха цял ден в пресяване на отломките, преди да се върнат да докладват. Бяха открили много мъртви кликиски тела, голяма камара обгорени човешки кости, разрушени черни роботи и бойни компита на ЗВС.
Адар Зан’нх не можеше да измисли разумно обяснение. Но докато гледаше ужасяващите картини, пренебрежителното му отношение се стопи. Дори и най-наивните колонисти не заслужаваха подобна съдба. Той усети истинско съчувствие, гняв и желание за мъст. Не бе очаквал този зловещ геноцид.
Бе твърде ужасен, за да се пренебрегне.
— Тръгваме незабавно — нареди адарът. — Трябва да стигнем до другите известни човешки колонии. И се налага да побързаме.
61.
Антон Коликос
По време на бурната промяна залата на паметителите беше затворена за цели пет дни.
Антон и Вао’сх наблюдаваха как работниците къртят с лостове диамантения филм, върху който бе записана Сагата на седемте слънца.
От хилядолетия филмите бяха смятани за неразрушими. Никой не си бе представял, че ще бъдат махани или променяни, че Сагата ще бъде пренаписана. Работниците се напънаха да отчупят още една част.
Диамантените листове разбита история падаха по пода. Макар работниците да не бяха чели Сагата, всички илдирийци слушаха и гледаха представленията на паметителите и мнозина знаеха части от Сагата наизуст. Бяха израснали, както и родителите им преди тях, с вярата, че Сагата е непогрешима. Бяха възмутени, че нещо със записа може да не е наред.
Заради академичния си опит на Земята Антон бе наясно колко много дрязги могат да се появят, когато в някоя нова област се наложат фундаментални промени. Искате да кажете, че Земята обикаля около Слънцето, а не обратното? В човешката история подобни противоречия бяха довели до изгарянето на не един еретик на клада, въпреки че хората бяха свикнали с дискусии и промени. Илдирийците обаче, особено паметителите, не се справяха добре с промяната.
Главният писар Ко’сх се бе опрял на една стена. Лицето му бе бледо като на смъртник. Вао’сх изглеждаше също толкова потресен, но кимна на работниците, сякаш им даваше разрешение да продължат.
— Такава е волята на мага-император.
— Но как може магът-император да стори това?
Антон се опита да им вдъхне малко оптимизъм.
— Ще издълбаем и качим новите листове много скоро. В момента ги обработват.
Ко’сх, който отговаряше за изчистването на всяка фраза, преди да бъде добавена новата част, задиша тежко.
— Ще трябва да научим Сагата от самото начало, не само младите паметители, но всички ние, Вао’сх! Трябва да изхвърлим много от онова, което сме наизустявали с часове. Това е по-лошо от Изгубените времена.
— Не да изхвърлим, а да поправим! Поправяме грешка, твърде дълго смятана за истина.
Антон бе виждал деца паметители. Водеха ги в голямата зала и безмилостно ги караха да учат, да запомнят написаното на една част от стената, след това на друга. Но предишният маг-император бе започнал конспирация за дезинформация и цензуриране и илдирийците бяха повярвали на всяка дума от творението му. Главният писар би трябвало да е видял несъответствието.
Ко’сх — не можеше да гледа повече как работниците свалят следващия диамантен лист — падна на колене и разтърка слепоочията си. Главният писар бе по-млад от Вао’сх, очите му бяха присвити и сурови. Вдигна бавно глава, сякаш бе притиснат от огромна тежест, и обърна ядния си поглед към Антон.