Гоф изгълта шумно питието си.
— Да, знаем всичко това. И какво?
— Срещнахме един скитнически товарен кораб, пилотираше го… Рейвън Камаров. — Забеляза оживлението в залата. Дори Зет се изправи и очите й се разшириха. — Камаров превозваше звездно гориво, при това доста. След като поговорихме с него, ни стана ясно, че не възнамерява да го продава на Земята.
Въпреки нервността си се почувства облекчен, когато думите се откъснаха от устата му.
— Нещата излязоха извън контрол. Генерал Ланиан ми даде неявна заповед и напусна мостика. Тогава наистина вярвах, че правя каквото е нужно за ЗВС и Ханзата, но… но аз дадох заповедта да се открие огън.
Всички замряха. Патрик се бе втренчил в едно от цветните петна на стената, но виждаше Зет с периферното си зрение. Шефовете на небесните мини го гледаха на кръв.
— Да, аз убих Рейвън Камаров — призна Питър. — Само по себе си това е достатъчно лошо, знам. Но по-лошото е, че то даде тласък на всичко останало. Заради този инцидент скитниците спряха доставките на екти за Ханзата. После ЗВС отвърнаха, като нападнаха съоръженията ви, започнаха да задържат скитниците и разрушиха Рандеву. И така нататък. — Патрик затвори очи и поклати глава. Пое дълбоко дъх и вдигна брадичка. — Съжалявам за това и дойдох тук, за да получа наказанието си.
Краката му трепереха, имаше чувството, че ще падне. Сред грохота от невярващи викове, гневни обвинения, ругатните на скочилите на крака скитници виждаше само Зет, която се взираше в него. В тъмните й очи блестяха сълзи. А после тя се обърна и си тръгна.
63.
Председателят Базил Венцеслас
Председателят гледаше през прозорците на кабинета си. Нарочно бе обърнал гръб на адмирал Уилис, която бе застанала мирно. След като беше чул за провалената й атака срещу Терок, той не искаше да я погледне. Още едно разочарование. Още един провал. Толкова ли беше слаба? Толкова лош адмирал ли беше?
Заместник-председателят Каин седеше на бюрото си в ъгъла и наблюдаваше. Базил нямаше нищо против, че заместникът му говори все по-малко по време на срещите, но го безпокоеше, че никой, освен него не притежава яснотата на вижданията му.
Без да се обръща, той каза:
— Надценили сте терокците и скитниците. Знам колко струват. Отбранителната им линия е щяла да се разкъса. Язерите ви са щели да нацепят корабите на верданите на трески.
— Господин председателю, имам доста опит с политици, които се съмняват в решенията си, след като са ги взели — отвърна рязко Уилис. — При военните нещата стоят другояче. Според моето професионално мнение тази битка не можеше да се спечели. Точка. След бедите, които сполетяха ЗВС, реших, че е глупаво да загубя десет манти в безцелно упражнение.
Той се обърна и я погледна, но тя не сведе очи.
— Не ми харесва непокорният ви тон, адмирале.
Уилис все едно не го чу.
— Най-важното, господин председател, е тревожната новина, която научихме от Питър. Ако кликиската раса се е завърнала, за да си вземе световете, това ни изправя пред много сериозна заплаха.
— И вие вярвате на тази измислица? Без доказателства? Кликисите са изчезнали от десет хиляди години. Това е просто защитна стратегия — Питър просто е измислил още въображаеми чудовища.
— Още? Като „въображаемата“ заплаха от кликиските роботи и бойните компита ли?
— Генерал Ланиан все още е на Рейндик Ко — намеси се кротко Каин. — Не е докладвал за кликиска инвазия на световете, които е изпратен да инспектира.
— Как точно очаквате да ви докладва? — кипна Уилис. — Нямаме зелени жреци. Получихте ли изобщо някакъв доклад от него?
— Очакваме генерала съвсем скоро. Ще докладва, когато се върне.
Уилис реши да пренебрегне тази тъпотия и попита:
— Това ли е всичко, господин председател?
— За съжаление, не, адмирале. Тъй като не постигнахме целта си на Терок, ме принуждавате да мина на план Б.
— План Б? — възкликна Каин. — Не сме обсъдили следващия си ход.
— Не ми трябва вашето мнение, господин Каин. Целта е достатъчно ясна. — Базил се обърна към Уилис. — Макар и да не съм впечатлен от бойните ви решения по време на терокската ситуация, не мога да си позволя да загубя един от най-ценните си адмирали. Нито да оставя десет манти да стоят спокойно тук, докато кораби на Ханзата се изплъзват от пръстите ми. Прегледах откъсналите се колонии, за да видя кои имат най-слаба защита и най-голяма стратегическа важност. Изпращам адмиралите си на тези специално избрани „слаби цели“, за да забият знамето на Ханзата и да ги върнат в правия път. С всички възможни средства.
— Искате да кажете, да нахлуем и да окупираме.