— Точно това имам предвид, макар че бих използвал други думи.
— Аз пък бих искала да си получа дреднаута, ако ще ме изпращате в битка, сър. Бойната картина на Терок щеше да се промени из основи, ако бях с „Юпитер“, а не само с мантите.
— Невъзможно. Генерал Ланиан ще запази командването на дреднаута… засега. Може би след успешната му операция ще си го получите. Засега разполагате с десетте крайцера.
Той докосна екрана и на него изплува звездна система, после се появиха образи на синьо-зелени океани, рифове и малки селища, построени от гигантски черупки, както и рафинерии, помпени станции и кондензаторни устройства.
— Изпращам ви на Реджак, океански свят. Хората там са спокойни от доста време. Няма да са проблем дори за вас, адмирале.
Базил прокара пръсти през сивата си коса.
Уилис се намръщи.
— Искате да завзема ваканционна пощенска картичка? За какво? За да угодя на егото на Ханзата?
— За да ни осигурите материалите на Реджак. Океаните и рифовете са източник на редки суровини и минерали, от които Ханзата има нужда. Тамошните кафяви водорасли са ценен източник за фармацевтичната индустрия, включително се използват в препарати против остаряване. Сплашването на няколко островитяни и рибари не би трябвало да ви затрудни.
Уилис раздразнено сви устни.
— Трупам опит от десетилетия, господин председател, и под мое командване са спечелени доста победи. Не съм свикнала цивилен да се обръща така към мен.
— Аз съм вашият главнокомандващ, адмирале.
— Имам някои съмнения по този пункт. Командната верига на ЗВС е съвсем ясно определена и председателят не фигурира в нея.
Каин се обади от другия край на залата.
— Технически е права, господин председател. Според протокола и закона, на Ханзата нямате пряка власт над Земните въоръжени сили.
Базил стисна зъби и се насили да се успокои.
— Хм, значи в Хартата и в основополагащите документи на ЗВС трябва да се направят някои разяснения, за да не се объркат и други офицери.
Адмирал Уилис си тръгна, без да изчака да я освободят. Базил я гледаше как се отдалечава, после хвърли поглед към Каин и се замисли (не за пръв път) дали просто да не премахне всички високопоставени съветници и висши офицери и да започне на чисто. За жалост нямаше по-добри кандидати. Така че се налагаше да работи с тези, с които разполагаше. И да ги стяга.
64.
Сарейн
От известно време Сарейн бе започнала да се притеснява все повече за Базил. Заради миналото и всичко, което някога бе направил за нея, тя все още държеше на него, но напоследък друга емоция си беше проправила път сред чувствата й: страх.
Така че когато Базил й изпрати неочаквана покана за вечеря, тя отначало се развълнува, а после се обърка. Бележката беше кратка, което не намекваше за някаква нежност, но и не беше безцеремонна. Сарейн прие поканата, разбира се, като се надяваше на най-доброто.
Личните покои на Базил вдъхваха усещането за стерилна чистота, но това показваше и колко малко време прекарва тук.
— Радвам се, че дойде. Мина толкова време, откакто не сме били заедно.
Тя се опита да разгадае усмивката му.
— Да, така е, Базил.
— Но разбираш, нали? Покрай войната с хидрогите и сега безочливият бунт на Питър, нямах много време за личен живот.
Ястията вече бяха сервирани (за да не се губи време, предположи тя, председателят имаше разчетен график). Две филета миньон, гъби и някакви жълто-зелени зеленчуци. До чиниите — по чаша студен чай. Базил я нагласи на стола й като истински джентълмен.
— Трябва да се виждаме по-често, Базил — каза тя. — Малко почивка ще увеличи ефективността и продуктивността ти.
— Да, така казват и съветниците ми. — Той седна срещу нея. — Надявам се, че храната ще ти хареса… но всъщност компанията е най-важното.
Храната беше направо превъзходна. Сарейн се усмихваше и поддържаше разговора, но тайно се чудеше какво всъщност прави председателят. В миналото често й бе показвал, че няма нужда от нея или от заместник Каин, нито от никой, който не изповядва неговите убеждения.
Но докато събитията в Ханзата излизаха извън контрол, тя бе забелязала как Базил се плъзга по все по-стесняваща се спирала. Беше се изолирал от мненията на най-близките си съветници и не забелязваше как емоциите изкривяват преценката му. Бе сигурна обаче, че все още може да го спаси, ако му помогне да преразгледа позицията си срещу Конфедерацията, ако му помогне да види възможности, които ще са добри за цялото човечество, вместо да добавят точки към личните му постижения.
— Познавам те много добре, Сарейн. Никога не съм се съмнявал в теб, но осъзнавам, че се отчуждихме един от друг. Надявам се тази вечер да промени това. Искам да съм сигурен, че мога да разчитам на теб, когато толкова много хора около мен ме предават.