— Разбира се, че можеш да разчиташ на мен, Базил. — Отговорът й беше машинален, но тя усети студена тръпка. Беше се надявала да смекчи позицията му, но заподозря, че той се надява да я манипулира.
— Проверих записите с официалните ти срещи. Забелязах, че си посетила търговски кораб „Ненаситно любопитство“, принадлежащ на капитан Рлинда Кет.
Тя трепна, но умело го прикри.
— Да, познавам капитан Кет от Терок. Тя е търговка, а аз съм от малкото хора, които познава на Земята. Поговорихме си и тя си тръгна.
— Наясно си, че има заповед за арест за нея и партньора й.
— Не, тя не спомена подобно нещо. А и аз не оглавявам космодрумната сигурност, Базил. — Внезапно видя шанс да обърне разговора. — Ако ме държеше в течение, може би щях да знам. Имам чувството, че ме изолираш. Не съм в течение и за половината от нещата, които планираш. За новия кандидат за принц например.
— Кандидат за крал.
Тя сложи вилицата и ножа си в чинията.
— Виждаш ли какво имам предвид? Не знам нищо. Не знам кой е. Дори заместникът ти не знае.
Лицето на Базил се стегна.
— Това е поверителна информация.
— Но нима не сме заедно в кюпа? Ние сме твои поддръжници, твои съветници, а аз съм твоя любовница. Поне мисля, че все още съм.
Понякога й се налагаше да си го напомня.
На Базил му стана забавно.
— Да не си си намерила някой друг?
— Не, Базил. Никога. Просто се чудя дали имаш нужда от мен или изобщо от някого.
— Имам нужда от хора, които са ми верни.
След яденето пиха кли, топла напитка, приготвена от семена на световни дървета, напитка, която Сарейн често бе пила на Терок. Знаеше, че Базил я е избрал нарочно, за да й покаже, че мисли за нея. Така трупаше точки. Вместо да стопли сърцето й обаче, клито, което всъщност се намираше много трудно, само повдигна нови въпроси.
След това се любиха и за кратко Сарейн повярва, остави се да бъде заблудена. Базил знаеше точно какво обича — значи не я бе забравил напълно. Но вътрешно тя имаше неприятното чувство, че той изпълнява задача, зачерква точка от списъка с нещата, които трябва да направи. Когато свършиха, тя се сгуши в него, спомни си първия път, когато бе дошла в леглото му, и всички невероятни и невъзможни промени, които се бяха случили оттогава.
Той я прегърна.
— Трябва да си близо до мен, Сарейн.
— До теб съм, Базил. — Но преглътна тежко, когато си спомни едно от старите клишета, които Базил обичаше да цитира: „Дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо“.
За първи път се зачуди, наистина се зачуди, какво ще стане, ако поиска разрешение да се завърне на Терок, да се върне у дома. Какво щеше да се случи, ако се опиташе да избяга.
„Заложница ли съм тук?“
65.
Кралица Естара
Макар флотът на ЗВС да бе напуснал Терок, дървесните кораби останаха в орбита като верни кучета пазачи. Мисълта, че Бенето и другарите му бдят над Терок, успокояваше Естара.
Винаги бе чувствала, че може да му се довери. След като бе разрушен от хидрогите и възкресен от световните дървета, Бенето вече беше повече от човек, но въпреки това не бе престанал да е неин брат. Дори като разумен пилот с венталско-вердански хибрид, той бе откликнал на нуждата на Терок и бе дошъл да ги защити.
Но й липсваше много и тя каза на Питър, че ще излезе в орбита, за да се срещне с него. Въпреки че не одобряваше идеята бременната му жена да напуска планетата дори за кратко, Питър не успя да я разубеди. Пилот щеше да е ОХ.
Малкият хидрогски кораб блестеше като перла сред зелената терокска поляна. Изглеждаше повече красив, отколкото зловещ. Все още функционираше, но само учителското компи можеше да лети с него.
— С радост ви предлагам помощта си, кралице Естара — каза ОХ. Трева и бурени бяха полепнали по полимерните му стъпала. — Къде точно искате да отидем?
Тонът му беше различен — по-малко официален и по-изтънчен отпреди? Естара се надяваше да е така. Всеки ден с Питър помагаха на учителското компи да възстанови базата си знания и спомените за събитията, които бяха преживели заедно. Естара освен това учеше компито на терокски протокол, обясняваше му традициите, честванията и културните особености, споделяше с него истории от детството си. Разказа му за родителите си, за бабите и дядовците си… за брат си Рейналд, който бе загинал при първата атака на хидрогите. И за Бенето.
— Искам да изляза в орбита, за да видя брат си и дървесните кораби.
— Пази я, ОХ — заръча Питър. — Разчитам на теб.