Тя бе помолила и Ярод да се присъедини към тях и зеленият жрец бе дошъл с малка фиданка. През телевръзката вуйчо й щеше да й помогне да се свърже с Бенето. Питър целуна Естара за довиждане и тримата се качиха в диамантеното кълбо.
С лек тласък от невидимите безшумни двигатели корабът се издигна над поляната, като остави лека вдлъбнатина в тревата, мина като бърз асансьор покрай високите световни дървета и изскочи в откритото ярко небе.
Само преди няколко дни Джес Тамблин и Ческа Перони също си бяха тръгнали. Като показаха солидарността на венталите със световната гора, а също и необяснимите сили на водните елементали, те бяха дали на ЗВС доста теми за размисъл. Но сега, след като официално се бе оттеглила като говорител на клановете, Ческа имаше друга работа сред венталите, работа, която Естара не разбираше напълно. Или може би Ческа и Джес просто искаха да прекарат един хубав меден месец?
През прозрачните диамантени стени Естара гледаше набръчкания пейзаж на преплитащите се клони и листа. След като пронизаха високите облаци, ОХ се насочи към трънливите дървесни кораби, които кръжаха над Терок.
Подсилените дънери бяха по-големи от всеки боен кораб. Огромни бронирани клони се протягаха във всички посоки, за да извлекат енергия от слънчевия вятър. Тръни, всеки голям като мачтата на древен кораб, бяха разперени във всички посоки. Тънки корени се разтегляха в космоса като странни комуникационни антени. Един голям боен кораб се извъртя, обръщайки корпуса си към яркото слънце.
— Как да разбера кой е Бенето? — попита Естара, докато се взираше през прозрачните стени.
Ярод прегърна фиданката си; като че ли не забелязваше нищо друго.
— Знаеш кой е.
Естара се вгледа в огромните трънливи кораби и разбра. Макар безмълвните вердански кораби да изглеждаха еднакви, тя усещаше засиленото присъствие на брат си в едно огромно дърво на хоризонта.
— Закарай ни там, ОХ, до онзи кораб.
Дървесният кораб на Бенето се обърна плавно, сякаш виждаше през очите на хилядите листа как се приближават. Клоните му прошумоляха и се разтвориха, за да оформят уютно гнездо. Диамантеният кораб се спусна в приветстващата трънлива прегръдка и бронираните рудиментарни листенца го обгърнаха.
Ярод докосна фиданката в скута си и отправи съобщение. Когато погледът му се върна върху Естара, лицето му бе някак променено, сякаш Бенето бе част от него и говореше през устата му.
— Винаги съм с теб.
— Благодаря ти, че се отзова да ни помогнеш, Бенето — каза тя шепнешком.
Ярод затвори очи и сбърчи вежди.
— Дървесните кораби и цялата световна гора са обезпокоени. Все още съществува заплаха.
— За какво се тревожат? Нямаше никакви проблеми при отблъскването на ЗВС преди няколко дни! А хидрогите са победени, нали?
Ярод се вгледа през прозрачната стена, сякаш търсеше нови нападатели сред безбрежния космос. Гласът му прозвуча досущ като гласа на Бенето:
— Кликисите се завръщат… Фероуите отново стават силни.
— Но фероуите се сражаваха за Терок. — Тази битка бе убила Рейналд…
— Фероуите се биха за себе си срещу хидрогите. Терок просто бе удобно бойно поле. — Гласът на Ярод-Бенито звучеше угрижено.
Естара потрепери. Вече не се чувстваше в безопасност дори с пазещите ги дървесни кораби. Огледа огромните клони и се опита да си представи как ръцете на Бенето я прегръщат и залюляват. Зеленият жрец не беше мускулест като Рейналд, но често я утешаваше, когато бе разстроена.
— Липсваш ми, Бенето — промълви тя тихо.
— Знам — отговори Ярод от името на дървесния кораб.
Тя нямаше конкретно послание за брат си. Сега, докато държеше корема си и усещаше ритниците на бебето, й се прииска да е близо до него, близо до дървесния кораб. При всички опасности в Спиралния ръкав това беше може би най-защитеното място.
Така че каза на ОХ да останат още малко. Имаше нужда от това.
66.
Маргарет Коликос
Кликисите престанаха да отговарят, въпреки че Маргарет настояваше за отговор на странния тракащ език. Тя знаеше какво означава това и разбра, че не може да чака повече. Колонистите трябваше да се подготвят за последната си битка.
Много от членовете на кошера на Ларо бяха ранени или убити в боевете срещу черните роботи, а заради другите люпила, които се бяха настанили из древните светове и се подготвяха за нови войни, лишилото на Ларо трябваше да произведе повече кликиси. Повече воини. Много скоро кошерът щеше да премине към делене и разрастване. И за това щяха да платят човешките заселници зад оградата.
Маргарет харесваше тези хора. Дълго бе смятала, че ще е най-добре просто да скрие истината от тях и да ги остави да изживеят последните си дни на спокойствие. Но те заслужаваха да знаят, независимо дали можеха да направят нещо по въпроса. Дори да бе обречена кауза, не заслужаваха ли да изберат дали да се борят? Може би за краткото време, което им оставаше, още няколко души можеха да се измъкнат незабелязано. Маргарет трябваше да каже на някого.