Поведе я към най-близкото огромно дърво. Изкатериха се по кората му, сякаш стъпваха по причудливи стъпала, все по-високо и по-високо. Отдолу Естара им махаше, изражението й подсказваше, че й се иска и тя да може да се изкачи с тях.
Сели почти не усети кога са се изкатерили до зеления покрив от листа и са се промушили през преплетените клони. Слънцето беше заслепяващо — както винаги, — но сега изглеждаше по-ярко, по-ясно. Тя си пое дъх, после се засмя. Солимар се засмя с нея.
Кондоровите мухи жужаха и обикаляха около тях, оранжевите и розови орхидеи бяха разперили листенца, за да попият светлината. Сели чу далечни гласове, някои млади и силни, други по-дълбоки. Възрастен зелен жрец четеше от бележник, заобиколен от послушници, всички много по-млади от Сели, всъщност още деца.
— Световната гора иска да чуе всичко: истории, легенди, дори технически ръководства. Искаш ли да почетеш малко технически ръководства? — попита Солимар с надежда, тъй като той се интересуваше най-много от тях.
Тя се замисли, после каза:
— Земният фолклор ми се струва по-интересен.
— Както прецениш — каза той и сви рамене.
Отидоха при стария жрец и подопечните му. Преплетените листа бяха захванати здраво — нарочно? — което улесни минаването им. Сели си помисли, че скоро ще почувства цялата гора, също като Солимар. Нямаше търпение това да се случи. Солимар я целуна и си тръгна.
Сели седна сред клоните и листата и гласът й изпълни въздуха и се сля с гласовете на другите четци. Изречение по изречение, страница по страница, Сели увеличаваше знанието и разбирането на световната гора.
69.
Колкер
Никога не бе участвал в нещо толкова огромно, толкова вълнуващо, дори когато световните дървета го бяха приели като зелен жрец. Никога не си бе представял, че може да има нещо по-добро от отварянето на ума към свързаните мисли на верданите.
Но това беше по-добро и той изпитваше нужда да го сподели, да покаже на другите от какво се лишават.
Върна се на богато украсената платформа в Призматичния палат, където се пазеше фиданката. Световната гора жадуваше за нови знания и преживявания, а това определено беше уникално. Ентусиазмът и нетърпението му бяха твърде силни, за да ги овладее. Изпълваше го изключително силно чувство за мисия и цел. Другите зелени жреци щяха да оценят онова, което щеше да предложи. Промяната обаче беше лична, не беше нещо, което жрецът можеше просто да достигне през съзнанието на верданите.
Застана в ярката слънчева светлина, която се сипеше през кристалните панели, и се подготви да потегли на пътешествие с ума си. Бе прекарал голяма част от живота си в пътувания до далечни места и в описването им на световната гора. Винаги бе усещал присъствието на нещо чудно и загадъчно, оставащо недостижимо въпреки странните неща, които бе видял. Тази жажда за чудеса го отличаваше от приятеля му Ярод, който не можеше да разбере защо някой зелен жрец ще иска да се отдалечи от дома. Колкер обаче поддържаше идеята, че „домът“ е да бъде с фиданката си.
Призова мислите и енергията си. Ярод заслужаваше да се чувства по този начин и най-накрая щеше да успее да го разбере през тизма и телевръзката. Засмя се при мисълта какво ще се случи. Ярод щеше да се зарадва. Сигурен беше.
Докосна листенцата и се вгледа в светлината, която се отразяваше от медальона на Тери’л. Пропътува с телевръзката и се свърза с умовете на верданите, които се бяха присъединили към илдирийците. Можеше да направи изявлението си, да покаже на всеки, който слушаше…
Откри Ярод да седи сам под огромното дърво, което крепеше гъбения риф. На Терок беше късно следобед.
— Приятелю, нося ти нещо много важно. — Устните на Колкер се мърдаха и думите прелитаха светкавично до Терок.
— Колкер! Толкова мълчалив си станал напоследък. Дори си мислех, че няма да чуем нищо повече от теб.
— Бях объркан, несигурен в себе си, в мястото си на зелен жрец. Но открих нещо. Нещо, за което не са подозирали дори световните дървета! Ти си най-близкият ми приятел. Ще ме чуеш ли? Ще бъдеш ли отворен за новините ми?
Гласът на Ярод дойде ясен и отчетлив.
— Заинтригува ме! За какво става въпрос?
Колкер никога не се бе опитвал да прилага „отварянето“ от разстояние. Винаги бе достатъчно близо, за да види изражението на новопокръстения. Но бе решил да опита. Все пак имаше силна връзка с Ярод, а и той се бе отворил докрай. Колкер протегна пръстите на съзнанието си и направи невидимата промяна — беше като да натисне невидимо копче.
— Ето! Виж какво открих.
Сякаш светлина заструи през телевръзката, смеси се с новите духовни нишки, които проблясваха с остатъка от Извора на светлината на илдирийците.