Но първо трябваше да намери главното люпило.
Спуснаха се на една от празните кликиски планети и роботите обиколиха неподвижната транспортална стена. Сирикс изпрати три бойни компита едно по едно на избрани координати към светове, които още не бе имал време да посети. Разузнавачите минаха през замъгления каменен портал, за да разгледат другата страна.
ПД и КТ ги наблюдаваха как изчезват към различни планети в търсене на кликиско присъствие.
— Какво ще видят, когато пристигнат? — попита КТ.
— Ще видят дали кликисите са там.
— И какво ще стане?
— Или ще ги унищожат, или те ще ни докладват, че планетата е празна. Това е най-добрият начин да изберем следващата си цел, без да хабим гориво.
Двама от разузнавачите се върнаха бързо и предадоха образите, които бяха заснели. Първият свят бе напълно необитаем, но на втория имаше малко (и неканено) човешко селище. Хората бяха засипали бойното компи с въпроси, но то се бе върнало през портала, без да им даде отговор. Въпреки че искаше да изличи селището, Сирикс реши, че има по-важни задачи.
Трапецовидната стена се замъгли — отваряше се нов портал. Вместо обаче да се появи изящната хуманоидна форма на бойния робот, кликиски воини с множество крайници изпълниха транспорталната стена и се устремиха напред.
Бойните компита покосиха първите, преди да успеят да излязат. Но напираха още зловещи силуети.
Сирикс се бе подготвил за това. Като предпазна мярка бе разположил взривове около основата.
— Разрушете транспортала.
Бърза експлозия и трапецовидната стена угасна, затвори транспортала и блокира кликиския рояк. Сирикс се обърна към ПД, КТ и черните роботи.
— Вече знаем местоположението на друга планета, завладяна от кликисите. Ларо.
73.
Тасия Тамблин
След като адмирал Уилис бе принудена да си тръгне от Терок с подвита опашка, все повече и повече скитнически съдове се отбиваха през Оскивъл, за да търсят модификации и подобрено въоръжение. Много търговци се подготвяха за бъдещи атаки и сформираха добре въоръжени отряди.
Хибридният кораб на Нико Чан Тайлар пристигна в корабостроителницата и предизвика сериозно раздвижване. След като бе свален от кликиски роботи на Йон 12, „Водолей“ на Нико бе абсорбиран от прозрачно перления кораб на Джес Тамблин и венталите бяха възстановили частите му. Младият мъж кацна със странния си кораб на една от доковите рампи; караше товар от жизненонеобходимите огнеупорни уплътнения, филтриращи мрежи и издръжливи тъкани от Константин III.
Като „военни“ представители на Конфедерацията, Тасия и Роб се срещнаха с Нико в претъпканата столова на административната станция. Тасия прокара пръст по металната маса и избърса слой кафяв прах — когато идваха тук в края на всяка смяна от астероидните разбивачи и топилни за метал, работниците бяха покрити с остатъчен прах.
Ден Перони дойде при тях, седна и похвали „Водолей“:
— Можем да използваме всичко това. Идеални компоненти за ядрата на двигателите на космическите кораби. Добра направа, Нико. Родителите ти ще са много доволни.
Нико хапна от купичката с юфка и добави малко масло.
— Родителите ми ги няма.
— Голяма каша се забърка, откакто зевесетата опустошиха Рандеву — въздъхна Ден. — Опитваме се да направим база данни. След като имаме достъп до зелените жреци из различните колонии, можем да разберем кой липсва и да се опитаме да го проследим, но не е лесно.
— Знам какво е станало с тях — каза Нико. — Проклетите зевесета са нападнали оранжерийните астероиди на Чан, взели са ги в плен, после са разбили куполите. Аз самият едва избягах.
Ден поклати глава.
— Никой не знае къде държат скитниците. Вероятно има стотици от Ураганово депо и Рандеву заедно с тези от оранжерийните астероиди.
— Някъде има ужасен робовладелски лагер.
— Спокойно, Нико. Не е толкова лошо — каза Тасия. — Те са на един приятен колониален свят — изоставената кликиска планета Ларо.
Очите на Нико се разшириха от учудване.
— Откъде знаеш?