Мускулите на Екстром се напрегнаха. „Какво прави подводница край брега на остров Елзмир без мое знание, по дяволите?“
— Видяхте ли в каква посока отлетя обектът след срещата?
— Обратно към военновъздушната база „Туле“. И оттам за континента, предполагам.
През останалата част от пътя до ПСП Екстром не каза нищо. Когато влезе в тясното помещение, чу познат дрезгав глас.
— Имаме проблем — каза Тенч и се закашля. — С Рейчъл Секстън.
76
Сенатор Секстън не бе сигурен колко време е зяпал в празното пространство, когато чу тропането. Щом разбра, че пулсирането в ушите му не е от алкохола, а някой чука на вратата, той стана от кушетката, прибра бутилката курвоазие и излезе в антрето.
— Кой е? — извика сенаторът. Не беше в настроение за гости.
Телохранителят му извика името на неочаквания му посетител и Секстън моментално изтрезня. „Бързо действа“. Бе се надявал, че няма да му се наложи да проведе този разговор тази вечер.
Той дълбоко си пое дъх, позаглади косата си и отвори. Лицето пред него му бе добре познато — сурово и жилаво въпреки седемдесетте, че и отгоре години на мъжа. Бяха се срещнали същата сутрин в белия форд „Уиндстар“ на един подземен хотелски паркинг. „Наистина ли беше едва тази сутрин?“ — зачуди се Секстън. Господи, колко много се бяха променили нещата оттогава.
— Може ли да вляза? — попита тъмнокосият мъж.
Сенаторът се отдръпна настрани и пусна вътре председателя на фондацията „Космически граници“.
— Добре ли мина срещата? — попита гостът, когато Секстън затвори вратата.
„Дали е минала добре?“ Сенаторът се запита дали възрастният мъж знае какво се случва в момента.
— Всичко беше страхотно, докато президентът не излезе по телевизията.
Старецът недоволно кимна.
— Да. Невероятна победа. Това сериозно ще навреди на нашата кауза.
„Да навреди на нашата кауза ли?“ Какъв оптимист! След тазвечерния триумф на НАСА този човек щеше да е мъртъв и погребан много преди фондацията „Космически граници“ да постигне целта си да приватизира космоса.
— От години подозирам, че ще открием доказателство — продължи старецът. — Не знаех кога и къде, но рано или късно трябваше да се уверим.
Секстън се смая.
— Не сте ли изненадан?
— Математиката на космоса просто изисква съществуване на други форми на живот — отвърна мъжът и тръгна към кабинета му. — Не съм изненадан от самото откритие. Чисто интелектуално съм развълнуван. Духовно — изпитвам благоговение. Политически съм силно обезпокоен. Моментът не можеше да е по-неподходящ.
Сенаторът се зачуди защо е дошъл. Явно нямаше намерение да го окуражи.
— Както знаете, компаниите членки на ФКГ харчат милиони в опит да открият космоса за частни граждани — каза мъжът. — В последно време голяма част от тези пари отиват за вашата предизборна кампания.
— Нищо не можех да направя за тазвечерното фиаско — защити се Секстън. — Белият дом ме подмами да атакувам НАСА!
— Да. Президентът майсторски изигра играта. И все пак може би не всичко е изгубено. — В очите на стареца проблесна странна искрица надежда.
„Вдетинил се е“ — реши сенаторът. Всичко категорично беше изгубено. В момента всички телевизионни станции говореха само за гибелта на предизборната кампания на Секстън.
Старецът влезе в кабинета, седна на кушетката и впери уморените си очи в сенатора.
— Спомняте ли си проблемите, които НАСА отначало имаше със софтуера за регистриране на аномалии на борда на сателита ПОСП?
Секстън нямаше представа накъде води това. „Какво значение има сега? ПОСП е открил метеорит с фосили, по дяволите!“
— Ако си спомняте, отначало софтуерът не функционираше както трябва. Вие вдигнахте голям шум в пресата.
— Така и трябваше! — отвърна сенаторът и седна срещу него. — Това беше поредният провал на НАСА!
Старецът кимна.
— Съгласен съм. Но малко след това от НАСА дадоха пресконференция и съобщиха, че са се справили с проблема — че по някакъв начин са закърпили софтуера.
Секстън не бе гледал пресконференцията, но беше чул, че била кратка и абсолютно безинтересна — ръководителят на проекта „ПОСП“ направил тъпо техническо описание на това как НАСА преодолели дребен дефект в софтуера за регистриране на аномалии на сателита и оправили всичко.
— С интерес следя ПОСП още откакто даде дефект — каза мъжът, извади видеокасета, отиде при телевизора и я зареди във видеото. — Това би трябвало да ви заинтригува.