Записът започна. Появи се пресцентърът на НАСА във вашингтонската централа на Управлението. Добре облечен мъж се качи на трибуната и поздрави публиката. Появи се надпис:
КРИС ХАРПЪР, секторен ръководител
Полярен орбитален скенер на плътността (ПОСП)
Крис Харпър беше висок, фин и говореше със спокойното достолепие на евроамериканец, който все още с гордост пази връзката с корените си. Имаше излъскания акцент на високообразован човек. Обръщаше се към журналистите уверено, съобщаваше им някаква лоша новина за ПОСП.
— Въпреки че сателитът е в орбита и функционира нормално, имаме известен проблем с бордовите компютри. Дребна грешка в програмирането, за която поемам цялата отговорност. По-конкретно, ФИР филтърът има дефектен индекс, което означава, че софтуерът за регистриране на аномалии не функционира както трябва. В момента работим по този въпрос.
Публиката въздъхна, очевидно свикнала с грешките на НАСА.
— Какво означава това за ефикасността на сателита? — попита някой.
Харпър прие въпроса като професионалист. Уверено и делово.
— Представете си две съвършени очи без функциониращ мозък. По същество сателитът ПОСП има нормално зрение, но няма представа какво вижда. Неговото предназначение е да търси течни джобове в полярната ледена шапка, но без компютър, анализиращ данните за плътността, които ПОСП приема от скенерите си, сателитът не може да определи къде са точките на интерес. Би трябвало да се справим със ситуацията, когато следващата совалка успее да преконфигурира бордовия компютър.
В залата се разнесе разочаровано пъшкане.
Старецът погледна Секстън.
— Съобщава лошата новина добре, нали?
— Този човек е от НАСА — измърмори сенаторът. — Те го правят непрекъснато.
Записът прекъсна за миг, после продължи с нова пресконференция на Управлението.
— Втората пресконференция беше дадена преди няколко седмици — поясни гостът. — Доста късно вечерта. Малко хора я гледаха. Този път доктор Харпър съобщи добра новина.
Крис Харпър изглеждаше раздърпан и нервен.
— Радостен съм да ви съобщя, че НАСА успя да се справи със софтуерния проблем на ПОСП. — Секторният ръководител имаше всичко друго, но не и радостен вид. Той тромаво обясни как са се справили — били пренасочили изходните данни от ПОСП към компютри на Земята.
Всички изглеждаха впечатлени. Звучеше напълно правдоподобно и вълнуващо. Когато Харпър свърши, публиката ентусиазирано заръкопляска.
— Значи скоро можем да очакваме данни, така ли? — попита някой от репортерите.
Плувнал в пот, ученият кимна.
— След две седмици.
Още аплодисменти. Из залата се вдигнаха ръце.
— Засега това е всичко — заяви Харпър и започна да събира документите си. Определено изглеждаше зле. — ПОСП функционира нормално. Скоро ще имаме данни. — И едва не избяга от залата.
Секстън се намръщи. Трябваше да признае, че това е странно. Защо Крис Харпър изглеждаше толкова спокоен, когато съобщаваше лоша новина, и толкова нервен, когато съобщаваше добра? Беше естествено да се очаква тъкмо обратното. Навремето сенаторът не бе гледал тази пресконференция, макар да беше чел за решения софтуерен проблем. Тогава всичко това не му се бе сторило важно, а и публиката не се беше впечатлила: поредният проект на НАСА, който бе дал дефекти и впоследствие трябваше да ги поправят. Старецът изключи телевизора.
— НАСА обяви, че онази вечер доктор Харпър не се чувствал добре. — Той замълча за миг. — Аз обаче смятам, че Харпър излъга.
„Излъгал ли?“ Секстън го зяпна. Не можеше да си обясни защо ученият ще лъже за софтуера. И все пак през живота си сенаторът бе изрекъл достатъчно много лъжи, за да познае лошия лъжец. Доктор Харпър определено изглеждаше подозрителен.
— Може би не разбирате? — попита гостът му. — Това съобщение, което току-що чухте, е най-важната пресконференция в историята на НАСА. — Той отново направи пауза. — Въпросното удобно решение на софтуерния проблем е дало възможност на ПОСП да открие метеорита.
Секстън се озадачи. „И ти смяташ, че той е излъгал, така ли?“
— Но ако Харпър е излъгал и софтуерът на ПОСП не е функционирал, как са намерили метеорита, по дяволите?
Старецът се усмихна.
— Точно така.
77
Военният флот на Съединените щати от летателни машини, конфискувани при арест на наркотърговци, се състоеше от над десет частни реактивни самолета, сред които три модифицирани Г4, използвани за транспорт на висши военни. Преди половин час един от тези самолети беше излетял от пистата на „Туле“, бе се издигнал над бурята и сега се носеше на юг в канадската нощ на път за Вашингтон. Осемместната кабина беше изцяло на разположение на Рейчъл Секстън, Майкъл Толанд и Корки Марлинсън, които приличаха на малко раздърпан спортен отбор в еднаквите си сини гащеризони и шапки от „Шарлот“.