В ЦРУ били готови да атакуват групата преди месеци и просто чакали сателитни снимки, за да планират до последна подробност нападението си срещу планинското скривалище на терористите в Афганистан. Снимките трябвало да бъдат направени от сателит на НРС за милиард и двеста милиона долара с кодово име Вортекс 2, същият, който бе унищожен на ракетната площадка при взривяването на ракетата на НАСА. Поради тази злополука от ЦРУ отложили удара — и сега Даяна Пикъринг беше мъртва.
Разумът на Пикъринг му подсказваше, че НАСА няма пряка вина, ала сърцето му не можеше да прости. Разследването установи, че инженерите от НАСА, отговарящи за горивната система, били принудени да използват долнокачествени материали, за да се вместят в бюджета.
— При полетите без космонавти НАСА на първо място се стреми към ограничаване на разходите — заяви на пресконференция Лорънс Екстром. — Трябва да призная, че в този случай резултатите не бяха най-добри. Ще се занимаем с този въпрос.
„Резултатите не били най-добри!“
Даяна Пикъринг бе мъртва.
Нещо повече, тъй като шпионският сателит беше секретен, обществеността така и не научи, че НАСА е унищожила проект на НРС на стойност милиард и двеста милиона долара и заедно с него, непряко — живота на много американци.
— Господин директор? — Разнеслият се по интеркома глас на секретарката го откъсна от унеса му. — Първа линия. Обажда се Марджъри Тенч.
Пикъринг се отърси от мислите си и погледна телефона. „Пак ли?“ Мигащата лампичка на първа линия пулсираше с раздразнителна настойчивост. Той се намръщи и вдигна слушалката.
— Пикъринг слуша.
Гласът на Тенч кипеше от ярост.
— Какво ви каза тя?
— Моля?
— Рейчъл Секстън се е свързала с вас. Какво ви каза? Тя е била на подводница, за Бога! Обяснете ми!
Пикъринг веднага разбра, че няма смисъл да отрича този факт: Тенч си бе написала домашното. Изненада се, че е научила за „Шарлот“, но явно беше приложила натиск и бе изтръгнала нужната й информация.
— Госпожица Секстън се свърза с мен, да.
— Уредили сте й транспорт. И не ме потърсихте, нали?
— Уредих й транспорт. Вярно е. — Оставаха два часа до пристигането на Рейчъл Секстън, Майкъл Толанд и Корки Марлинсън в недалечната военновъздушна база „Болингс“.
— И въпреки това решихте да не ме информирате.
— Рейчъл Секстън повдигна някои изключително смущаващи обвинения.
— За автентичността на метеорита… и за някакво нападение срещу нея, нали?
— Освен всичко останало.
— Явно лъже.
— Известно ли ви е, че с нея има още двама души, които потвърждават думите й?
Тенч не отговори веднага.
— Да. Извънредно обезпокоително. Белият дом е много загрижен за техните твърдения.
— Белият дом ли? Или лично вие?
Гласът й стана остър като бръснач.
— За вас, господин директор, тази вечер няма разлика.
Пикъринг остана невъзмутим. Достатъчно често бе виждал развилнели се политици и техният поддържащ персонал да се опитват да наложат влиянието си върху разузнавателната общност.
— Президентът знае ли, че ми се обаждате?
— Честно казано, господин директор, смаяна съм, че изобщо обръщате внимание на тези безумни бълнувания.
„Не отговори на въпроса ми“.
— Не виждам логична причина тези хора да лъжат. Трябва да приема, че или казват истината, или неволно са се заблудили.
— Неволно са се заблудили ли? С това, че са ги нападнали? Че в данните за метеорита има грешки, които в НАСА изобщо не са забелязали? Моля ви! Това е очевидна политическа маневра.
— В такъв случай мотивите ми убягват.
Тенч въздъхна тежко и сниши глас.
— Тук действат сили, господин директор, за които може би не знаете. По-късно надълго можем да говорим за това, но в момента трябва да знам къде са госпожица Секстън и другите. Трябва да стигна до дъното на тази история преди да нанесат сериозни щети. Къде са?
— Не смятам, че е редно да ви разкрия тази информация. Ще се свържа с вас след като пристигнат.
— Заблуждавате се. Аз ще ги чакам, когато пристигнат.
„С колко агенти от Секретната служба?“ — зачуди се Пикъринг.
— Ако ви съобщя часа и мястото на пристигането им, всички ще имаме възможност да си побъбрим приятелски… или възнамерявате да водите със себе си цяла армия, за да ги задържите?
— Тези хора представляват пряка заплаха за президента. Белият дом има право да ги задържи и разпита.
Пикъринг знаеше, че е права. Според дял 18, глава 3056 от Наказателния кодекс на Съединените щати, агентите на Секретната служба можеха да носят оръжие, да го използват и да арестуват граждани просто по подозрение, че са извършили или възнамеряват да извършат престъпление или какъвто и да е агресивен акт срещу президента. Службата имаше картбланш. Сред обичайните арестанти бяха дрипави скитници пред Белия дом и ученици, пращащи заплашителни имейли.