Директорът не се съмняваше, че Секретната служба може напълно законно да завлече Рейчъл Секстън и другите в подземието на Белия дом и да ги държи там безкрайно. Това щеше да е опасна игра, ала Тенч разбираше, че залозите са огромни. Въпросът беше какво ще се случи, ако Пикъринг й позволи да го направи. Той обаче нямаше намерение да го допусне.
— Ще направя необходимото, за да защитя президента от фалшиви обвинения — заяви главната съветничка. — самият намек за нечестна игра ще хвърли тежка сянка върху Белия дом и НАСА. Рейчъл Секстън не оправда доверието на президента и аз нямам намерение да позволя той да плати цената.
— А ако настоя госпожица Секстън да получи възможност да изложи твърденията си пред официална следствена комисия?
— Тогава ще нарушите пряка заповед на президента и ще дадете на Рейчъл Секстън трибуна, от която да забърка отвратителна политическа каша! Още веднъж ви питам, господин директор. Къде ги водите?
Пикъринг въздъхна тежко. Независимо дали щеше да и каже, че самолетът пътува за военновъздушната база „Болингс“, тя разполагаше със средства да научи. Въпросът бе дали ще го направи. Решителният й глас му подсказваше, че няма да се примири. Марджъри Тенч беше уплашена.
— Някой ме лъже, Марджъри. Убеден съм. Или Рейчъл Секстън и двамата цивилни учени — или вие. Според мен сте вие.
Тя избухна:
— Как смеете…
— Вашето възмущение не ми прави абсолютно никакво впечатление, така че може да си го спестите. Не е зле да знаете следното: имам категорично доказателство, че тази вечер НАСА и Белият дом са излъгали обществеността.
Тенч потъна в мълчание. Пикъринг я остави да се измъчи още малко.
— И аз като вас не искам политически скандал. Но бяха изречени лъжи. Лъжи, които трябва да бъдат опровергани. Ако искате да ви помогна, трябва да започнете да се държите честно с мен.
Предложението очевидно я изкушаваше, но тя предпазливо попита:
— Щом сте сигурен, че са изречени лъжи, защо не го заявите официално?
— Не се меся в политически въпроси.
Тенч измърмори нещо, което прозвуча като: „Глупости“.
— Нима се опитвате да ме убедите, Марджъри, че съобщението на президента е сто процента вярно?
Последва дълго мълчание. Директорът разбра, че е спечелил.
— Вижте, и двамата знаем, че това е бомба със закъснител. Но още не е късно. Може да се направи компромис.
Тенч няколко секунди не отговори нищо. Накрая въздъхна.
— Трябва да се срещнем.
„Туш“ — помисли си Пикъринг.
— Имам да ви покажа нещо — продължи главната съветничка. — И ми се струва, че то ще хвърли известна светлина върху въпроса.
— Ще дойда в кабинета ви.
— Не — припряно отвърна тя. — Късно е. Вашата поява тук ще породи безпокойство. Предпочитам всичко да си остане между нас.
Пикъринг разбра подтекста на думите й. „Президентът не знае нищо за това“.
— Заповядайте тук — каза той.
— Хайде да се срещнем на някое дискретно място — недоверчиво предложи Тенч. Директорът го очакваше.
— Паметникът на Рузвелт е близо до Белия дом — рече тя. — По това време ще е пусто.
Пикъринг се замисли. Паметникът на Рузвелт се намираше точно между паметниците на Джеферсън и Линкълн в изключително безопасна част на града. Накрая се съгласи.
— След час — каза Тенч. — И елате сам.
Веднага щом затвори, Марджъри Тенч се обади на Екстром и напрегнато му съобщи лошата новина.
— Пикъринг може да е проблем.
81
Преизпълнена с нова надежда, Гейбриъл Аш стоеше до бюрото на Йоланда в студиото на Ей Би Си и набираше номера на телефонни услуги.
Ако се докажеха, твърденията на Секстън притежаваха смайващ потенциал. „НАСА са излъгали за ПОСП?!“ Гейбриъл беше гледала въпросната пресконференция и си спомняше, че тогава нещо й се бе сторило странно, но съвсем беше забравила за това — преди няколко седмици сателитът не бе важен въпрос. Тази вечер обаче той беше станал Въпросът.
Сега Секстън се нуждаеше от вътрешна информация, при това бързо. И разчиташе да я получи от „информатора“ на Гейбриъл. Беше го уверила, че ще направи всичко възможно. Естествено проблемът бе, че нейният информатор беше Марджъри Тенч, която изобщо нямаше да й помогне. Затова трябваше да осигури сведенията по друг начин.
— Телефонни услуги — чу се в слушалката.
Гейбриъл им каза какво й трябва. Телефонистката откри три вашингтонски телефона под името Крис Харпър. Гейбриъл опита и трите. Първият бе на адвокатска кантора. Вторият не отговори. Третият телефон в момента звънеше. Още при първото иззвъняване се обади женски глас.