— Семейство Харпър.
— Госпожа Харпър? — любезно попита Гейбриъл. — Надявам се, че не съм ви събудила.
— Господи, не! Тази нощ едва ли някой ще може да заспи. — Гейбриъл чу, че в стаята работи телевизор. Говореха за метеорита. — Предполагам, че търсите Крис, нали?
Пулсът на Гейбриъл се ускори.
— Да, госпожо.
— Не си е вкъщи. Изтича на работа още щом свърши обръщението на президента. — Жената се засмя. — Е, съмнявам се, че някой там работи. Най-вероятно празнуват. Съобщението го изненада, нали разбирате. То изненада всички. Телефонът ни не е спирал да звъни. Басирам се, че вече се е събрал целият персонал на НАСА.
— В централата ли? — попита Гейбриъл.
— Да. И се пригответе за купон.
— Благодаря. Ще го потърся там.
Гейбриъл затвори, бързо излезе от кабинета и намери Йоланда, която тъкмо свършваше приготовленията около група космически специалисти, готвещи се да дадат ентусиазиран коментар за метеорита.
— Изглеждаш по-добре — каза редакторката. — Просветна ли ти малко пред очите?
— Току-що разговарях със сенатора. Тазвечерната му среща не е била такава, каквато си мислех.
— Казах ти, че Тенч те работи. Как приема новината за метеорита сенаторът?
— По-добре от очакванията.
Йоланда се изненада.
— Мислех, че вече се е хвърлил под някой влак.
— Според него в данните на НАСА може би има нещо нечисто.
Йоланда изсумтя скептично.
— Гледал ли е пресконференцията? Какви други доказателства му трябват?
— Отивам в НАСА да проверя нещо.
Редакторката предупредително повдигна изскубаните си вежди.
— Дясната ръка на сенатор Секстън да нахлуе в централата на НАСА?! Тази вечер? Да си чувала за линчуване?
Гейбриъл й изложи подозрението на Секстън, че ръководителят на проекта „ПОСП“ Крис Харпър е излъгал за преодоляването на проблема със софтуера за регистриране на аномалии. Йоланда очевидно не вярваше.
— Ние отразихме тази пресконференция, Гебс, и трябва да призная, че тогава Харпър не беше на себе си, обаче от НАСА обясниха, че бил сериозно болен.
— Сенатор Секстън е убеден, че Харпър е излъгал. И други смятат така. Влиятелни хора.
— Ако софтуерът на ПОСП за регистриране на аномалии не е бил поправен, как сателитът е открил метеорита?
„Точно това попита и Секстън“ — помисли си Гейбриъл.
— Не знам. Обаче сенаторът иска да му намеря някои отговори.
Йоланда поклати глава.
— Секстън те праща в гнездото на осите. Не отивай. Нищо не му дължиш.
— Аз тотално провалих предизборната му кампания.
— Кампанията му се провали по чиста случайност.
— Но ако сенаторът е прав и ръководителят на проекта наистина е излъгал…
— Миличка, ако ръководителят на проекта е излъгал света, какво те кара да смяташ, че ще признае истината на теб?
Гейбриъл бе мислила за това и вече имаше план.
— Ако се добера до нещо, ще ти се обадя.
Йоланда се засмя скептично.
— Ако се добереш до нещо, ще си изям шапката.
82
„Забрави всичко, което знаеш за този скален образец“.
Майкъл Толанд се бе борил със собствените си смущаващи разсъждения за метеорита, но сега, след настойчивите въпроси на Рейчъл, тревогата му се беше изострила още повече. Той погледна камъка в дланта си.
„Престори се, че някой ти го е дал, без да ти обясни къде го е намерил и какво е това. Какъв е твоят анализ?“
Знаеше, че въпросът на Рейчъл е подвеждащ, и все пак като аналитично упражнение се оказа полезен. Като оставеше настрани всички данни, които му бяха предоставили при пристигането му в купола, Толанд трябваше да признае, че анализът на фосилите е дълбоко предубеден поради едно-единствено предварително условие — че скалата, в която са открити, е метеорит.
„Ами ако не ми бяха казали за метеорита?“ — запита се той. Въпреки че все още не можеше да даде друго обяснение, океанологът си позволи хипотетично да изключи „метеорита“ като предпоставка и резултатите се оказаха малко смущаващи. Сега Толанд и Рейчъл, към които се беше присъединил и изтощеният Корки Марлинсън, обсъждаха тези идеи.
— Е, Майк — напрегнато повтори Рейчъл, — ти твърдиш, че ако някой ти даде този образец без никакво обяснение, ще трябва да заключиш, че е от Земята.
— Естествено — потвърди Толанд. — Какво друго бих могъл да заключа? Много по-лесно е да реша, че си открила фосили на до този момент неизвестен земен вид, отколкото че си се натъкнала на извънземна форма на живот. Учените ежегодно откриват десетки нови видове.