— Преодолели са го. Оставили са кислорода и са превърнали горивото във „водородна киша“, някакъв вид криогенно гориво, състоящо се от чист водород в полузамръзнало състояние. Получава се изключително мощно и чисто горене. Ако НАСА изстреля кораб на Марс, сигурно ще използват такова.
Корки се смая.
— Невъзможно.
— Напротив — възрази Рейчъл. — Писала съм доклад за това на президента. НАСА искаше официално да оповести водородната киша като голям успех, обаче моят шеф настояваше Белият дом да принуди Управлението да го засекрети.
— Защо?
— Не е важно. — Тя нямаше намерение да разкрива повече тайни, отколкото се налагаше.
Истината бе, че Пикъринг искаше да засекрети успеха с водородната киша, за да се справи с един все по-голям проблем за националната сигурност, за който знаеха малцина — тревожното развитие на китайската космическа техника. Китайците разработваха военна ракетна площадка, която възнамеряваха да дават под наем на онези, които дават най-много — а повечето от тях бяха врагове на Съединените щати. Това не вещаеше нищо добро за националната сигурност на страната. За щастие НРС знаеше, че китайците работят върху обречена двигателна система, и Пикъринг не виждаше основание да ги осведоми за по-обещаващия двигател на НАСА.
— Искаш да кажеш, че НАСА разполага с двигателна система, която работи с чист водород, така ли? — нервно попита Толанд.
Рейчъл кимна.
— Нямам точните цифри, обаче температурата на отработените газове на тези двигатели сигурно е няколко пъти по-висока от всичко друго досега. Наложи се НАСА да разработи всевъзможни нови материали за дюзи. — Тя замълча за миг. — Ако поставят голяма скала зад такъв двигател, хипергорещите пламъци ще я обгорят. И ще се получи овъглена кора.
— О, я стига! — изпъшка Корки. — Пак ли се връщаме на хипотезата за фалшивия метеорит?
Толанд внезапно се заинтригува.
— Всъщност това е интересна идея. Все едно да поставиш камък на космодрума под излитаща космическа совалка.
— Боже, помогни ми — измърмори Корки. — Летя в един самолет с идиоти.
— Корки — обърна се към него Толанд. — Чисто хипотетично: доставената в полето на отработените газове скала ще притежава същите особености като метеорит, нали? Ще има същите вдлъбнатини и обтичане на стопен материал.
— Предполагам — неохотно призна астрофизикът. — И чистото водородно гориво на Рейчъл няма да остави химически следи. Само водород. Повишено съдържание на водородни йони в овъглената кора.
Приятелят му въздъхна.
— Виж, ако тия двигатели наистина съществуват и работят с водородна киша, предполагам, че такова нещо е възможно. Но е изключително малко вероятно.
— Защо? — попита океанологът. — Процесът ми се струва сравнително елементарен.
Рейчъл кимна.
— Трябва ти само скала с фосили на сто и деветдесет милиона години. Обгаряш я с двигател с водородна киша и я заравяш в леда. И получаваш метеорит.
— За някой турист може би, но не и за учен от НАСА! — заяви Корки. — Остава да обясниш присъствието на хондрулите!
Рейчъл се опита да си спомни неговото обяснение за образуването на хондрулите.
— Ти каза, че причина за образуването им е бързото нажежаване и охлаждане в космоса, нали така?
Корки въздъхна.
— Хондрулите се образуват, когато охладената в космоса скала внезапно се нагорещи до полутечно състояние — някъде около хиляда петстотин и петдесет градуса. После скалата пак трябва да изстине бързо. Тогава течните джобове се втвърдяват в хондрули.
Толанд се вгледа в приятеля си.
— Този процес не може ли да се развие на Земята?
— Невъзможно — отвърна Корки. — На нашата планета няма такива температурни разлики, за да се получи толкова бърза промяна. Тук става дума за ядрената топлина и абсолютната нула на космоса. Тези крайности просто не съществуват на Земята.
— Поне не в природата — обади се Рейчъл.
Астрофизикът се обърна към нея.
— Какво искаш да кажеш?
— Защо нажежаването и охлаждането да не се е случило на Земята, но в изкуствени условия? — попита тя. — Скалата може да е била овъглена с двигател с водородна киша и после бързо да е била охладена в криогенна камера.
Корки я зяпна.
— Изкуствени хондрули?!
— Просто предположение.
— Смехотворно — заяви той и вдигна метеоритния образец пред очите й. — Да не си забравила? Тия хондрули безспорно датират отпреди сто и деветдесет милиона години. — Гласът му стана покровителствен. — Доколкото ми е известно, преди сто и деветдесет милиона години никой не е разполагал с двигатели с водородна киша и криогенни охладители.