— Доктор Харпър, и двамата с вас знаем, че този метеорит си остава чудесно откритие, независимо как е намерен. Въпросът е, че вие сте излъгали американския народ. Хората имат право да знаят, че ПОСП не е точно такъв, какъвто твърди НАСА.
— Не знам. Мразя директора, обаче моите колеги… те са добри хора.
— И заслужават да знаят, че са били измамени.
— А ония доказателства, че съм присвоявал средства?
— Не мислете за тях — почти забавила за собствената си измислица, отвърна Гейбриъл. — Ще кажа на сенатора, че не знаете нищо за присвоените средства. Това е елементарна инсценировка — директорът се е подсигурил, за да ви накара да мълчите за ПОСП.
— Сенаторът може ли да ме защити?
— Напълно. Вие не сте извършили нищо лошо. Просто сте изпълнявали заповеди. Освен това, след като току-що ми разказахте за този канадски геолог, изобщо няма да се наложи сенаторът да повдига въпроса за присвояването на средства. Можем да се съсредоточим изцяло върху дезинформацията на НАСА за ПОСП и метеорита. Щом сенаторът съобщи за канадеца, директорът няма да е в състояние да ви дискредитира с лъжи.
Харпър продължаваше да се измъчва. Умълча се и се замисли за възможностите си. Гейбриъл го остави на мира. Беше осъзнала, че в тази история има още едно смущаващо съвпадение. Нямаше да го спомене, но виждаше, че програмистът има нужда от последен тласък.
— Имате ли кучета, доктор Харпър?
Той вдигна поглед.
— Моля?
— Просто ми се стори странно. Вие ми казахте, че малко след като този канадски геолог съобщил по радиостанцията координатите на метеорита, шейната и кучетата му паднали в цепнатина.
— Имало е буря. Отклонили са се от пътя.
Гейбриъл сви рамене и с престорено съмнение измърмори:
— Хм… ясно.
Харпър очевидно усети колебанието й.
— Какво мислите?
— Не знам. Просто това откритие е заобиколено с прекалено много съвпадения. Канадски геолог съобщава координатите на метеорита на честота, която може да чуе само НАСА? И после кучетата му падат в пропаст? — Тя замълча за миг. — Явно разбирате, че смъртта на този геолог е отворила пътя за целия този триумф на НАСА.
Харпър пребледня.
— Смятате, че директорът може да е убил човек заради този метеорит, така ли?
„Голяма политика. Големи пари“ — помисли си Гейбриъл.
— Нека поговоря със сенатора и ще ви се обадим. Има ли друг изход оттук?
Гейбриъл Аш остави пребледнелия Крис Харпър, спусна се по противопожарната стълба на пустата уличка зад сградата на НАСА и спря едно такси, което току-що бе оставило неколцина празнуващи служители.
— Уестбрук Плейс — каза на шофьора младата жена. Скоро щеше да направи сенатор Секстън наистина щастлив човек.
94
Рейчъл стоеше до входа на пилотската кабина, опънала кабела на слушалката на радиотелефона, за да може да разговаря, без пилота да я чува. Чудеше се какво се е съгласила да направи. Корки и Толанд я наблюдаваха. Макар че с шефа си се бяха разбрали да поддържат радиомълчание до кацането и във военновъздушната база „Болингс“ край Вашингтон, сега тя разполагаше с информация, която Пикъринг трябваше чуе незабавно. Обаждаше се на мобилния му телефон, който директорът винаги носеше със себе си. Той отговори делово.
— Говорете предпазливо, моля. Не гарантирам за сигурността на връзката.
Рейчъл разбираше. Подобно на повечето мобилни телефони на НРС, мобифонът на Пикъринг имаше индикатор, който показваше неосигурените повиквания. Тъй като тя се обаждаше по радиотелефон, една от най-несигурните комуникации, мобифонът на директора го беше предупредил. Този разговор не биваше да е конкретен. Без имена. Без места.
— Моят глас показва самоличността ми. — Рейчъл използва обичайния поздрав за такава ситуация. Бе очаквала шефът й да реагира по-остро, задето е рискувала да се свърже с него, но той не изглеждаше сърдит.
— Да, и аз се канех да ви се обадя. Трябва да променим курса. Безпокоя се, че може да имате посрещачи.
Обзе я страх. „Някой ни следи!“ Долавяше заплахата в гласа на Пикъринг. „Да променим курса“. Рейчъл се обаждаше, за да поиска абсолютно същото, макар и поради съвсем други причини.
— Проблемът за автентичността — каза тя. — Обсъждахме го. Може би има начин да получим категорично доказателство за или против.
— Чудесно. Случиха се някои неща и така поне ще мога да продължа на стабилна основа.
— Доказателството налага за кратко да се отклоним. Един от нас разполага с достъп до лаборатория…
— Без конкретни местонахождения, моля. Заради собствената ви безопасност.