— Ако съм научил нещо като президент, това е, че онези, които управляват доларите, управляват посоката — продължи той. — Отказвам да поставя бюджета на НАСА в ръцете на хора, които не споделят целите на Управлението. Мога само да предполагам колко чиста наука ще се прави, ако военни определят кои задачи на НАСА са важни.
Херни обходи с очи залата. После преднамерено бавно върна твърдия си поглед върху Уилям Пикъринг.
— Бил, вашето възражение, че НАСА участва в съвместни проекти с чуждестранни космически програми, е досадно късогледо — въздъхна Херни. — Поне някой работи конструктивно с китайците и руснаците. Мирът на тази планета няма да се изкове с военна сила. Той ще се изкове от хората, които се обединяват въпреки противоречията между своите правителства. Ако питате мен, съвместните проекти на НАСА имат по-голямо значение за националната сигурност, отколкото който и да било шпионски сателит за един милиард долара, и дават много по-голяма надежда за бъдещето.
Пикъринг кипна. „Как смее един политик да ми говори по този начин!“ Идеализмът на Херни звучеше добре в заседателната зала, но в истинския свят заради него загиваха хора.
— Бил — сякаш усетила, че Пикъринг ще избухне, се намеси Марджъри Тенч. — Ние знаем, че сте изгубили детето си. Знаем, че за вас това е личен въпрос.
Директорът на НРС не чуваше нищо друго освен снизхождението в гласа й.
— Но моля ви, не забравяйте, че в момента Белият дом възпира безброй инвеститори, които искат да открием космоса за частния сектор — продължи главната съветничка. — Ако питате мен, въпреки всичките си грешки НАСА е истински приятел на разузнаването.
Неравен участък на магистралата откъсна Пикъринг от унеса му и го върна в настоящето. Наближаваше изхода. Колата профуча покрай окървавен елен, проснат край пътя. Обзе го странно колебание… ала продължи нататък.
Трябваше да отиде на срещата.
96
Паметникът на Франклин Делано Рузвелт е един от най-големите мемориални комплекси в страната. Заедно с парка, водопадчетата, статуите, нишите и басейна той е разделен на четири открити галерии, по една за всеки мандат на президента.
Високо над града на километър и половина оттам кръжеше самотен хеликоптер „Кайова Уориър“ с изключени светлини. В град като Вашингтон, в който имаше много важни личности и медийни екипи, вертолетите в небето бяха също толкова обичайна гледка, колкото отлитащите на юг птици. Делта Едно знаеше, че докато не навлизат в така наречения „купол“ — охраняваното въздушно пространство над Белия дом, — едва ли ще привлекат внимание.
Хеликоптерът се намираше на височина шестстотин и четиридесет метра, когато намали скоростта си в близост, макар и не точно над тъмния паметник на Рузвелт. Делта Едно провери положението си. Погледна наляво, където Делта Две управляваше телескопичната система за нощно виждане. Видеосигналът показваше зеленикаво изображение на входа на комплекса. Районът пустееше. Сега щяха да чакат. Това убийство нямаше да стане тихомълком. Имаше хора, които просто не можеха да бъдат убити така. Независимо от метода, щеше да има отражения. Следствия. В тези случаи най-доброто прикритие бе да вдигнеш много шум. Експлозиите, пожарът и димът придаваха на удара вид на заявление и първата мисъл беше за външен тероризъм. Особено когато жертвата бе високопоставен държавен служител. Делта Едно наблюдаваше залесения мемориален комплекс. На паркинга и около входа нямаше никого. „Скоро“ — помисли си той.
Тази нощ щяха да използват системата „Хелфайър“. Лазерното насочващо устройство на хеликоптера щеше да обозначи целта и от този момент нататък ракетата сама щеше да следва курса си. Изборът на това оръжие не на последно място се дължеше на факта, че системата „Хелфайър“ бе много популярна на черния пазар и можеха да прехвърлят отговорността върху терористи.
— Кола — съобщи Делта Две.
Делта Едно отново погледна екрана. По пътя се приближаваше невзрачна черна кола. Точно навреме. Типична служебна кола на голяма държавна организация. Когато влезе в комплекса, шофьорът изключи фаровете. Автомобилът обиколи няколко пъти, после паркира близо до малка горичка. Делта Едно наблюдаваше екрана, докато партньорът му насочваше телескопичното устройство за нощно виждане към левия прозорец на колата. След миг се появи лицето на мъжа.
— Самоличността на обекта потвърдена — каза Делта Две.
Командирът на отряда не откъсваше очи от екрана — със страховития кръстовиден мерник — и се чувстваше като снайперист, целещ се в кралска особа. „Самоличността на обекта потвърдена“.